Ракети за Кастро: как Съветският съюз надхитри САЩ през 1962 година

През 1962 г. Студената война е в самия си разгар. Москва се не чувства напълно уверенa в противопоставянето си с Вашингтон: СССР отстъпва сериозно на САЩ в ядреното оръжие. Американците имат на разположение 6000 ядрени бойни глави, способни да достигнат СССР, а СССР - само 300 бойни глави, които могат да поразят цели в САЩ.

Особено болезнено Кремъл възприема разполагането на американски ядрени ракети в непосредствена близост до границите си – не само в Западна Европа (ФРГ, Холандия и Белгия), но и в Турция от 1961 година. Времето една ракета да достигне до Москва сега е намаляло до 10 минути. Ако започне война, Москва просто не би успяла да нанесе ответен удар по Вашингтон.

Съюзник отвъд океана

Именно тогава Москва обръща погледа си отвъд океана, към революционна Куба, където от 1959 г. управлява режимът на Фидел Кастро. След национализацията в Куба на американската собственост САЩ са обявили икономическа блокада на острова. Сътрудничество със СССР за кубинците и Фидел Кастро е истинско спасение – започват на практика безплатни доставки на зърно и гориво, танкове и самолети.

В същото време отношенията между Куба и САЩ са се обтегнали до краен предел и тогава Москва убеждава Кастро, че само съветско ядрено оръжие ще накара Джон Кенеди да говори с него като с равен. Лидерът на кубинската революция  се съгласява да разположи на острова съветски ракети.

Рискован план

Вашингтон следи за всяка единица военна техника, която пристига на острова, затова СССР трябва тайно да превози ракетите. С разработването на тайния план се заема маршал Иван Баграмян. Операцията получава името "Анадир" (град в далечните североизточни части на Русия). Според мнението на стратезите, такова име би въвело в заблуда дори и най-проницателните шпиони.

Заради конспирацията на войниците, които участват в операцията, им раздават валенки и ски – те са били убедени, че се отправят към Чукотка. Ядрените балистични ракети на корабите са маскирани като едрогабаритно селскостопанско оборудване.

За истинската цел на операцията знаят само тесен кръг хора по върховете. Първи за Куба излитат офицерите, които отговарят за монтажа на ракетните установки. Пътуването на останалите военни (над 50 хил. души) преминава при ужасни условия – със седмици те са в корабните каюти, плавайки към Куба от осем съветски пристанища. Първият транспорт отплава за Куба на 10 юли 1969 година.

Дългият път

На войниците им е забранено да излизат на палубата. Освен това никой от тях не знае за къде плават. "Дори капитаните на корабите научаваха истинска цел седмица след отплаването. Дадоха им три тайни пакета с маршрутите, които се отваряха при строга последователност. Първо капитанът научаваше, че трябва да премине през Босфора, после да следва курс към Гибралтар и едва в Атлантическия океан той научаваше, че целта е Куба", пише в книгата си съветският разузнавач Александър Феклисов.

Майор Николай Обидин си спомня в мемоарите: "Както бе разпоредено, отворих тайния пакет. Там беше написано: "Да се плава към Куба, пристанище Хавана". Майко мила! Ама ето за какво Раул Кастро, техният министър на отбраната, тихомълком долетя в Москва! Едва преминахме Азорските острови, и американците започнаха да прелитат над нас. Летяха съвсем ниско, явно подозираха нещо. После започнахме да срещаме техни военни кораби. Един, после още два. Подаваха светлинни сигнали и питаха по радиостанцията: "Съобщете крайната цел и товара". Ние отговаряме: "Товарът е търговски, следваме маршрута до крайната цел"."

Заради тайния характер на мисията съветските военни са длъжни да се преструват на местни жители и те се справят с тази задача. Американските разузнавачи след прелитанията над съветските кораби заявяват, че те превозват въглища и туристи. На тях дори не може да им хрумне, че в действителност това е ядрено оръжие, че това са войници. В началото на септември първите ракети пристигат в Куба.

Планът е разкрит

Успехът на СССР до голяма степен е подпомогнат от случайността. На 9 септември китайците свалят американски разузнавателен самолет и вниманието на САЩ е съсредоточено върху Китай. На 14 октомври самолети Lockheed U-2 отново се появяват над острова и установяват наличието на ракетите.

"Американските генерали изпадали в шок, когато получили снимките. На 16 октомври Кенеди научи за позициите на пусковите установки на балистичните ракети. Прието e, че именно на 16 октомври е започнала "Карибската криза", пише Александър Феклисов.

На 20 октомври САЩ решават да наложат блокада на Куба, на 24 октомври американските военни блокират всички морски пътища, на 25 октомври САЩ представят на заседание на сесията на ООН доказателства за разлагането на съветски ракети в Куба.

СССР взема решение: всички кораби в Атлантическия океан да направят завой и да плават обратно. В резултат ракетите Р-14, които биха могли да достигнат до която и да е точка на САЩ, без северозападните щати, така и не стигат до Куба. Към монетна на избухването на кризата в Куба има 36 ядрени ракети на СССР.

На 26 октомври започват тайни преговори между САЩ и СССР. Компромисът е постигнат – Вашингтон се ангажира да махне ракетите си от Турция, а Москва обещава да изтегли ракетите си от Куба.

СССР оценява операцията "Анадир" като върховен успех на въоръжените си сили. През 1963 г. стотици съветски офицери са наградени с ордени.

А знаете ли историята за това как Фидел Кастро стреля с руски танк срещу американски кораб на Плая Хирон?