От Хитлер до Сталин: кои са германските учени, участвали в създаването на съветската атомна бомба?

Съветските войници вероятно са били твърде изненадани, когато през 1945 г. са се приближили до дома на барон Манфренд фон Ардене край Берлин. Очевидец разказва, че "на полуимението-полузамъка е бил окачен надпис на руски, който гласял: "Добре дошли!" ("Добро пожаловать"). "Ардене добре е разбрал сега накъде духа вятърът", шегували се офицерите.

И наистина Ардене, който разработва първия широколентов усилвател, допринася за създаването на стабилна радиосистема в хитлеристка Германия, а освен това работи по нацисткия ядрен проект. След като е заловен в съветската окупационна зона, той осъзнава, че сега трябва да работи за Москва. Така правят и редица негови колеги.

Мозъци като трофеи

През пролетта на 1945 г. е ясно, че Втората световна война се приближава към края си и Западът и СССР вече се готвят за предстоящата Студена война, като всяка от страните планира да развие невероятни нови оръжия. И двете страни искат да използват учени от нацистка Германия, за да разработят собствени нови технологии.

САЩ принуждават Вернер фон Браун и Вернер Хайзенберг, двама ключови учени в германския ядрен проект, да им сътрудничат. Москва обаче също залавя някои известни специалисти. Както заяви журналистът Владимир Губарев, който е автор на книга за съветската ядрена програма, "не трябва да се подценява германският принос за развитието на съветската ядрена промишленост, той беше значителен".

Баронът и комунистите

Един от тези германски учени, Манфред фон Ардене, има изключителен живот. Роден в аристократично семейство, той напуска университета и става изключително успешен изобретател с общо 600 патента, включително за първия сканиращ електронен микроскоп с висока разделителна способност. Ардене обаче е обречен да работи с трима тоталитарни лидери: Адолф Хитлер, Йосиф Сталин и Ерих Хонекер.

След като руснаците влизат в Берлин, високопоставеният представител на Сталин, отговарящ за съветската атомна програма, Лаврентий Берия, прави на Ардене предложение, което той не може да отхвърли: да остави електрониката и работите по съветската атомна бомба.

От Берлин до Сухуми

Ардене моли да му разрешат да се съсредоточи върху разработването на процеса на разделяне на изотопи, за да се получат ядрени експлозиви, като уран-235. Берия приема. По-късно ученият определя ролята си в съветската ядрена програма, като "най-важния акт, който съдбата и следвоенните събития ме накараха да направя".

Не че Ардене не е познавал урана. Вадим Горелик пише в статия за сп. "Нойе цайт": "През Втората световна война затворници са построили за Ардене циклотрон и уранова центрофуга, която би създала материал за атомната бомба на Фюрера". Германия обаче губи войната и сега Ардене, със своята евакуирана лаборатория, работи в Сухуми (сега Абхазия) за разделянето на изотопи и отговаря за над 100 души. Работата на Ардене е успешна, а през 1947 г. той получава Сталинска награда, а след това, през 1953 г., и Сталинска награда Първа степен. През 1955 г. се завръща в Източна Германия. Талантлив и непотопим, Ардене живее още 42 години и прави важни изследвания в областта на физиката и медицината.

Герой на социалистическия труд

Ардене не е единственият виден германски учен, "поканен" да работи по съветската ядрена програма. Други като него са физикът Густав Херц, който печели Нобеловата награда; физико-химикът Макс Волмер, който по-късно оглавява Академията на науката в Източна Германия; Макс Щайнбек, който е пионер в разработването на суперкритични центрофуги; и още много други (общо около 300).
Николаус Райхел вероятно е имал най-интересната съдба на всички тях. Този физик е роден в царски Санкт Петербург през 1901 г., премества се в Германия през 1920-те години, а 20 години по-късно е принуден да се завърне. Неговите съветски колеги го наричат "Николай Василиевич", заради руските му корени.

Владимир Губарев си спомня: "И американските, и съветските тайни служби преследваха Райхел след войната ... имахме късмет - той работеше в СССР". Във фабрика "Електростал" (Московска област), заедно с други учени, той успява да създаде метален уран, необходим за направата на бомба. За това той получава званието "Герой на социалистическия труд" – единственият германец, отличен с тази чест.

"Николаус Райхел обичаше да носи медала и да го показва по всяко време", пише Губарев. "Всички пари, които е поличавал, той е дал на германските военнопленници, работещи в "Електростал", и те са си спомняли за това дори след десетилетия, както свидетелстват техните мемоари".

През 1949 г. СССР разполага със собствена ядрена бомба, а през 50-те години на миналия век, след като работата на германските учени е завършена, повечето заминават за Източна Германия. Някои, като Райхел например, дори успяват да дезертират в Западна Германия, оставяйки зад себе си социалистическата глава от живота си.

Остава обаче въпросът: Защо Съветският съюз създаде свое атомно оръжие?