Киевска Рус, огромната древна държава на източните славяни, която в края на първото хилядолетие от новата ера обхваща обширни територии от съвременна Русия, Украйна и Беларус, е покръстена от княз Владимир I Велики през 988 година. Той избира православното християнство основно поради близките връзки, които Киевска Рус има с Византийската империя, където се практикува именно тази религия. Някои историци твърдят, че Владимир започва да строи огромната катедрала "Св. София" в Киев. Църквата е кръстена на главната цариградска катедрала "Света София".
Друга катедрала на име "София", тази в Новгород (в северната част на Русия), е построена по времето на сина на Владимир Велики, принц Ярослав I Мъдри. Двете църкви, в двата основни центъра на Киевска Рус, са символи на единството в тази фрагментирана славянска държава. Светите каменни сгради осигуряват и мощен образ на новата религия, приета наскоро в Русия.
Киевско-Печерскaта лавра (Киевски пещерен манастир) е един от първите манастири, създадени в Киевска Рус, отново по време на управлението на Ярослав I в средата на XI век. Предполага се, че най-ранната източнославянска хроника, а именно "Началната руска летопис", е написана в този манастир от монах на име Нестор. Всичко това още веднъж подчертава значението на църквата като културна институция в онзи момент. По-късно Нестор е канонизиран от Руската православна църква.
Църквата "Покров на Пресвета Богородица" на река Нерл, построена в средата на XII век, се намира в близост до град Владимир, който по това време е основният център на руската държава, дори повече от Киев и южните райони. Църквата се смята за един от най-красивите паметници на руската древна архитектура. Както казва един от историците на изкуството, "фината хармония на църквата е като удохотворена музика, издигаща се към небесата".
С издигането на Владимир и Северна Рус като едно цяло катедралата "Успение Богородично" във Владимир става главен храм в Древна Рус. През 1299 г. Киевският митрополит, главата на православната църква в Рус, напуска напълно опустошената от монголското нашествие бивша столица на страната и се премества във Владимир. В катедралата се извършват коронациите на великите принцове на Владимир и Москва.
Свети-Троицката Сергиева лавра (на 50 километра от Москва) е най-големият руски манастир и духовен център на Руската православна църква. Той играе важна роля в политическия живот на средновековна Русия. Основателят на манастира Сергий Радонежки, който става един от най-почитаните руски светии, дава благословията си на московския принц Димитрий, когато той тръгва на война срещу монголите, които 2 века държат страната му под окупация.
Катедралата "Успение Богородично" в Московския Кремъл е построена от известния италиански архитект Аристотел Фиораванти в края на XV век, след като Русия побеждава монголите. Катедралата е основната руска църква до Революцията през 1917 година. От средата на XVI в. тя е свидетел на коронацията на всички руски монарси.
Катедралата "Христос Спасител" е най-високата православна сграда на планетата. Сегашната църква е построена само преди две десетилетия. Първоначалната катедрала, издигната през XIX в., е разрушена в началото на 30-те години на миналия век по време на реконструкцията на Москва от Сталин. След разпадането на СССР президентът Борис Елцин взима решение да възстанови църквата въпреки злощастното състояние на държавния бюджет.