Седем непревземаеми крепости и градове, които руснаците все пак успяват да превземат

Орешек (1702)

Обсадата на шведската крепост Гьотеборг (бившата руска крепост Орешек) до извора, който дава живот на река Нева, по време на Великата северна война (1700-1721), е едно от първите сериозни изпитания за новата руска армия, създадена от император Петър Велики.

Руската армия значително превъзхожда шведския гарнизон (12 500 срещу 450). Атаката обаче е кръвопролитна и тежка. Само след 13-часови сражения шведите се предават и получават почетно право да се оттеглят към следващата шведска крепост. Те губят 200 души, а руснаците - над 500.

Бендери (1770)

Обсадата и превземането на османската крепост в Бендери е едно от ключовите събития от Руско-турската война (1768-1774) и то позволява на Русия да поеме контрола над Молдова. След два месеца на обсадата, на 16 септември 1770 г., руската армия, наброяваща 33 000 души, водена от генерал Петър Панин, извършва атака срещу османския гарнизон, отбраняван от 12 500 войници.

Артилерийският огън предизвиква пожар в крепостта и значително помага на нападащата страна. След разрушаването на стените, в крепостта избухват боеве и те продължават цяла нощ, докато крепостта накрая се предава. Османците губят над 7000 души, а жертвите на руската армия са 1700 души - най-големите за нея по време на тази война.

Измаил (1790)

Измаил е едно от най-силните укрепления на Османската империя и се намира на брега на река Дунав в стратегически важния район Буджак край Черно море. Крепостта, която се е смятала за непревземаема, има гарнизон от 35 000 души и 260 артилерийски оръдия. Въпреки това, на 22 декември 1790 г., по време на Руско-турската война (1787-1792), крепостта е обсадена и завоювана от руската армия.

Макар руският командващ генерал-майор Александър Суворов да има по-малко войници от врага (31 000 души), той успява да атакува едновременно и ефективно крепостта от три посоки, включително откъм Дунав, откъдето османците са напълно незащитени.

Жертвите сред турските войски са огромни. Над 26 000 гарнизонни войници са убити, а руснаците губят над 2000 души.

Пшемишъл (1915)

Най-дългата обсада по време на Първата световна война е на австро-унгарската крепост Пшемишъл от руски войски. Тя продължава от 17 септември 1914 г. до 22 март 1915 година.

Крепостта е отлично подготвена за обсадата: 130 000 гарнизонни войници на 44 форта са екипирани със съвременни 150-милиметрови гаубици и 210-милиметрови минохвъргачки. Руските войски наброяват над 300 000 души.

Руските нападения и австрийските опити за пробив на блокадата не водят до никакъв резултат, докато руснаците не се сдобиват с тежка артилерия. Австрийско-унгарските войски, пострадали от артилерийския огън и липсата на снабдяване, правят последен опит да вдигнат обсадата на 18 март. Те обаче губят 4000 души и четири дни по-късно се предават.
През цялата обсада Русия губи 115 000 войници, докато жертвите сред австрийците са 86 000 души.

Ерзурум (1916)

Основната база за османските войски в Кавказ, Ерзурум има дълги укрепления и е разположена в непристъпни планини. През зимата на 1916 г. тя е обсадена от руската армия. Командващият на руската армия генерал Николай Юденич осъзнава, че крепостта не може да бъде превзета с пряко нападение и решава да опита хитър план.

В нощта на 11 февруари, по време на тежка снежна буря, руските войски извършват нападение със зимен камуфлаж. Османските войници не могат да видят къде точно са войниците и стрелят на посоки, без да вземат големи жертви. Това позволява на руските войски да успеят да достигнат вражеските укрепления. Те започват да ги превземат едно по едно и на 16 февруари Ерзурум пада.

Цялата зимна кампания на руската армия, която води до превземането на града, струва живота на 2300 души, докато османците губят над 66 000 войници. За руснаците пътят към сърцето на Османската империя вече е открит.

Кьонигсберг (1945)

Когато съветското настъпления към Кьонигсберг започва на 6 април 1945 г., градът вече се е превърнал в силна крепост с 15 укрепления, множество дълговременни огневи съоръжения, подземни военни фабрики, арсенали и складове.

Конфронтиращите се страни са почти равни: 137 000 съветски войски срещу 130 000 в германския гарнизон.

След като съветската авиация неутрализира основните източници на съпротива, наземните войски започват офанзива, която трае четири дни. Стъпка по стъпка, атакуващите части, поддържани от артилерийски огън, завладяват части от града. След като са превзети пристанището и железопътната гара, а важната железопътна линия Кьонигсберг-Пилау е прекъсната, германският гарнизон е на прага на катастрофата. Предава се на 9 април.

Съветските части завземат Кьонигсберг със сравнително слабо кръвопролитие. Те са загубили само 3700 мъже, докато германските жертви са много по-големи и превишават 42 000.

Берлин (1945)

Най-важната крепост, превземана от руската армия е Берлин, а тя пада под контрола на съветската армия през 1945 година. Германските войски са превърнали центъра на града в най-силната и най-непреодолима крепост.

Улиците са блокирани с барикади с дебелина 4 метра, жилищните сгради са превърнати в огневи точки, изградени са множество бункери. Защитниците активно използват системата на Берлинското метро за скрити маневри и защита от въздушни и артилерийски удари.

Над 120 000 германски войници и полицаи защитават столицата на Третия райх. Съветските войски заедно с Полската народна армия са четири пъти по-многобройни (460 000), но са ограничени в използването на танкове и бронирани единици в тесните улици на Берлин.

Ожесточени улични боеве започват на 25 април и приключват на 2 май, когато гарнизонът под командването на генерал Хелмут Вайдлинг се предава. Съветските войници са загубили над 100 000 души, а германските - около 75 000 души.