Кизлярка: армейската водка "с мек характер"

В руското "алкохолно семейство” има една напитка, която всъщност не е водка: кизлярката.

За разлика от обикновените водки, които са направени от пшеница или ръж и артезианска или изворна вода, кизлярката е силна алкохолна напитка - 45% - направена от гроздова каша. В този смисъл тя e подобна на гроздовата ракия.

Историята на това как тази южна напитка става неразделна част от "семейството на водката" на Севера е доста интересна. Кизлярката е кръстена на дагестанския град Кизляр, кавказко селище на много векове. Градът е основан на пресечна точка на персийски търговски пътища по поречието на р. Терек. През втората половина на XVI в. руските войски разполагат тук аванпост, за да охраняват важния търговски маршрут.

Век по-късно градът се състои от 8 етнически квартала, населени с руснаци, перси, арменци, грузинци, християнски кавказци, акински чеченци (служещи на Руската империя), татари и циркасианци. Въпреки различния им етнически произход всички те имат много общи неща. Повечето се занимават с търговия или военни дела, а мнозинството от тях обичат да си пийват по едно-две.

Местните мюсюлмани, между другото, не изостават от християните в това отношение. Хората, които живеят в Дагестан, имат дълги традиции в производството на вино, а нагласите им към законите на шариата са доста уравновесени.

Винопроизводството край Кизляр е основа индустрия през XIX век. Условията в долината се оказват идеални за отглеждане на внесеното от Франция грозде. Кашата, останала от производството на вино, се използва за създаването на огромни количества домашен алкохол.

Тя се разглежда като фамилна марка водка на Цицианови - местни грузински аростократи, които купуват лиценз от руското правителство, даващ им монопол върху производството на спиртни напитки в региона.

Но дестилаторите, които са в експлоатация и до днес, всъщност са основани от етническия арменец Давид Сараджиев, който учи химия и търговия в Европа. Сараджиев е известен в южните части на Русия с благотворителната си дейност.

Кизлярката все още се произвежда в построените от него дестилатори. Вината и другите спиртни напитки, създавани в и около Кизляр, се радват на заслужени почести от началото на XIX век. Самата кизлярка е напитката на работническата класа – особено популярна е сред руските войници, които колонизират Кавказ. Споменавана е в много книги на руски класици – включително Лев Толстой и Николай Лесков. Литературната слава не винаги е гаранция за добро качество, но производителите на кизлярката наистина имат с какво да се гордеят.

В сравнение с други спиртни напитки кизлярката има много мек и балансиран вкус, със силен ванилов аромат, който се дължи на кавказкия планински дъб. Напитката отлежава в дъбови бъчви за периоди от 6 месеца до няколко години.

Кавказ е нещо като екзотичния парник на Русия. Местните субтропични гори и планинските ливади са известни със своето биоразнообразие. Има няколко вида дъб, които растат там – в дестилаторите се използват предимно два от тях.

Дъбовите дървета, отглеждани край Кизляк, са толкова добри за винопроизводството, че много от тях се изнасят за Франция. Там дървесината се използва в комбинация с лимузинен дъб, който отдавна е дефицит. Скалният дъб, който расте в региона, също е много сходен с уелския скален дъб, използван за бъчвите за уиски, а уискито от своя страна е известно и с ваниловия си привкус.

За онези, които ценят екзотичните напитки – няма нужда да пътувате до отдалечения Дагестан, за да опитате нещото, наречено водка, но всъщност съчетаващо качествата на гроздовата ракия и сингъл малца. Кизлярката, направена в дестилаторите на Сараджиев, се продава в много руски градове.

Тя лесно може да се разпознае по интензивния златист цвят и изображението на княз Пьотр Багратион на етикета. Известният руски военачалник от периода на Наполеоновите войни също е имал семейни връзки с Кизляр.

Запознайте се с тези 10 обичая в пиенето на водка, които ще ви помогнат да разберете руснаците!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.