Форсираната индустриализация
В средата на 1920-те години младата съветска държава – след кръщение в огъня на дългата и изтощителна гражданска война (1918-22) - е просто слаба страна с огромен селскостопански сектор, висока безработица и изостанала индустрия. Сякаш това не е достатъчно лошо, но на всичко отгоре е обкръжена от враждебно настроени съседи.
При тези обстоятелства съветското ръководство осъзнава спешната нужда да превърне СССР в стабилна държава – и в икономически, и във военен план. И всичко това трябва да стане ефективно, да се гради от нулата и с бързи темпове. "Ние сме 50-100 години зад водещите страни. Трябва да покрием тази територия за десет години", заявява Сталин.
На теория добре, но има практически проблеми за преодоляване. Съветските специалисти имат ресурсите, но им липсва какъвто и да било опит от модерното промишлено строителство. В резултат на това се взема невероятното решение да се наемат чуждестранни специалисти от капиталистическия свят.
"Архитект на "Форд" в "страната на съветите"
Редица известни чуждестранни компании са поканени да участват в Сталиновата индустриализация – сред тях са Siemens-Schuckertwerke AG, Ford Motor Company и General Electric. Но най-забележителна следа оставя индустриалният архитект Аберт Кан и неговата базирана в Детройт фирма Albert Kahn Associates.
Legion Media
Индустриалните архитекти на Кан проектират и построяват промишлени съоръжения, като използват така наречения метод на монтаж "поточна линия". С такава система се изграждат десетки заводи, което ускорява процеса на производство с минимални разходи.
AlbertKahnAssociates проектират седалището на GeneralMotors, както и почти всички заводи на Henry Ford, за които Кан си спечелва прякора "архитекта на Форд".
Кан и методологията му са истинска находка за СССР, тъй като в новата съветска държава решенията за промишленото строителство са доста несистематични и спонтанни. Индивидуалните подходи на съветските специалисти, които нямат поглед над цялостната картина, води до това, че работата, която вършат обикновените заводи за две години, се съкращава до 3-6 месеца с "поточните линии" на Алберт Кан. Това е началната скорост, от която се нуждае съветската индустриализация.
Раждането на промишлените гиганти
През 1928 г. няколко десетки инженери от фирмата на Кан пристигат в СССР под ръководството на брат си Мориц. Въпреки че самият Алберт никога не е посещавал "земята на съветите", той гледа на мисията си в съветска Русия като на нещо повече от просто бизнес.
"Не вярвам, че светът може да се изправи на крака, докато други хора не помогнат на руснаците да трансформират страната си в модерно индустриално общество, развиващо се в хармония с останалата част от света", пише той.
Архивна снимка
През 1929-32 г. в сътрудничество със съветските експерти, склонни да придобият ценния чуждестранен опит, инженерите от САЩ построяват 571 индустриални съоръжения в цялата страна: от гигантски фабрики като тракторния завод в Челябинск, до малки работилници.
Това са архитектите на Кан, които проектират и строят едни от първите големи промишлени предприятия в СССР – известният Сталинградски тракторен завод, който произвежда и ремонтира танковете Т-34 по време на Великата отечествена война. Заводът е построен в САЩ и транспортиран в СССР, а след това сглобен отново на съветска земя в рамките на шест месеца под ръководството на американски инженери.
Това е огромен успех, като през 1930 г. фирмата на Кан дори става главен конструктор и консултант по промишленото строителство на съветското правителство.
Но това фаворизиране не продължава дълго и скоро съветското ръководство решава да освободи страната от чуждестранните компании.
Не толкова дългото сбогуване
През 1932 г. Съветският съюз се сблъсква с последиците от недобросъвестната си политика на неконтролирани продажби на зърно в чужбина, реализирани, за да се заплати за бързата индустриализация. Последвалата финансова криза и гладът принуждават правителството да прекрати договорите със западните компании, включително и тази на Алберт Кан.
Друг важен фактор е това, че цивилните фабрики в СССР постепенно се военизират. Според плана заводите за трактори трябва да произвеждат не само селскостопанска техника, но и танкове, което се оказва доста ефективно в последвалата война с нацистка Германия.
При никакви обстоятелства чужденци не могат да бъдат допуснато до секретните военни заводи.
Иван Шагин/Sputnik
"Те строят военни заводи, но не искат да знаем за това", пише Мориц Кан на брат си.
Идеологията също започва да играе роля. Помагащата рака на империалисткия Запад в създаването на съветската тежка промишленост е потискано на всеки ход.
Преди термини като "ЖП прелез от американски тип" или "метална колона от американски тип" са премахнати от научните статии и официалната документация от средата на 1930-те години, когато чуждите компании вече са напуснали СССР.
Съветският съюз се опитва напълно да омаловажи безценната помощ, предоставена от западните специалисти, като заявява: "Ние направихме всичко това сами и ще направим дори още повече".