Технически Николай II не е последният цар. Когато е принуден да абдикира, той отказва трона за себе си и за своя наследник – царевич Алексей, превръщайки брат си – великият княз Михаил Александрович, в легитимен управник от 15 март 1917 година.
Михаил "царува" един ден, а на 17 март публикува манифест, в който пише: "Аз взех твърдото решение да поема върховната власт, само ако... нашите велики хора ми доверят такава власт".
Всъщност това означава абдикация. Притиснат от временното правителство и виждайки липсата на подкрепа от монархията, Михаил отстъпва.
Абдикацията не спасява живота на Николай II от трагичен край, но същото се отнася и за брат му. На 13 юни 1918 г. болшевиките тайно го разстрелват в близост до Перм, когато го хващат в опит за бягство. Събитието служи като претекст за избиването на повече роднини на последния император.
Getty Images
Имперските жертви
До 1917 г. дори монархистите оставят Николай II и се надяват, че стъпването на трона на Михаил може да спаси империята.
"Нашата армия преживя императорската абдикация сравнително спокойно, но абдикацията на Михаил и изоставянето на монархията като цяло шокират всички... целият руски държавнически живот започва да се разпада", спомня си в дневника си княз Сергей Трубецкой, имперски благородник.
Болшевишката партия, която взема властта през ноември 1917 г., решава да прехвърли Михаил в Урал. Междувременно продължава Първата световна война и германците доближават Петроград (дн. Санкт Петербург). Но след като Гражданската война избухва и антиболшевишките сили минават в офанзива, Урал попада под заплаха. Така че "червените" решават да се отърват от Михаил.
"Останките на Михаил Александрович и неговия секретар все още не са намерени и това много ме наранява", казва един потомък на Романови пред "Комсомолская правда" през 2018 година. "Докато последният член на императорското семейство не е погребан според християнската традиция, тази кървава глава от руската история няма да приключи".
Смърт в Урал и Петроград
Освен Николай II и Михаил Александрович, няколко други пленени Романови са убити в Урал през лятото на 1918 година. Например на 18 юли великата княгиня Елисавета Фьодоровна, вдовицата на Николаевия брат, която в продължение на 12 години живее като монахиня и основава манастир в Москва, е хвърлена в мина близо до Алапаевск (1900 км източно от Москва). Войниците мятат гранати по нея, за да я довършат – същото сполетява още петима Романови и двама от слугите им.
Hayman Selig Mendelssohn/Wikipedia / Getty Images
"Според документи местната болшевишка партия решава да елиминира великата княгиня, без да се консултира с централните власти", съобщава уралският историк Наталия Зикова. "Такава е ситуацията по онова време".
След убийството на Романови болшевиките в Алапаевск инсценират бягството ѝ – официално съобщават, че от Бялата армия "са ги отвлекли със самолет".
Докато някои Романови умират в Централна Русия, други са убити в Петроград с официална заповед от централното болшевишко правителство. През януари 1919 г. великите князе, включително чичото на Николай II, са застреляни и изгорени в общ гроб.
Юлий Мартов, неболшевишки социалист, е гневен след разстрела и пише статията "За срам!": "Каква глупост! Каква ненужна и насилствена глупост удари нашата революция!". Но това са безмилостни времена.
Спасени по случайност
Друг Романов очаква екзекуцията си заедно с четворката от Санкт Петербург – Гавриил Константинович, син на братовчеда на Николай II. Страдащ от туберколоза, той е спасен от съпругата си Антонина Нестеровская, която е позната на известния революционен писател Максим Горки – личен приятел на Владимир Ленин.
Public domain / Getty Images
Горки пише на Ленин: "Скъпи Владимир Илич! Направете малка, но благородна услуга: пуснете бившият велик княз Гавриил от затвора. Първо, той е много добър човек. Второ, той е болен. Защо да правим мъченици от хората?". Ленин пуска Гавриил, който живее в Европа до смъртта си през 1955 година.
Гавриил далеч не е единственият оцелял: сред 65-мата членове на Романови 17 умират през 1917-1918 година. Всички останали стигат до Европа и се заселват там. Това не означава, че бягството им е лесно. Много от тях напускат Русия с последните войски на Бялата армия, които се евакуират от Крим през 1920 г., докато други са изправени пред още по-големи опасности.
_by_shakko_(RU).jpg){kind=link}
Великият княз Александър Михайлович, един от онези, които успешно напускат Русия, пише в мемоарите си: "Двама от моите роднини дължат живота си на удивително съвпадение: един болшевишки командир, който заповядал да ги застрелят, някога бил художник, чиито картини един от тях някога е купил. Така че не могъл да ги убие... и им помогнал да избягат с Бялата армия".
Друг Романов, според Александър, трябвало да избяга до Финландия пеша, носейки бременната си жена по ледовете на Финския залив.
В момента има около 30 потомци на Романови по света. Семействата им имат какво да помнят, но перспективата за това да се върнат начело на Русия е много малко вероятна.