49 дни в морето без храна: Изпитанието на съветските войници, спасени от американския флот

"Около 9 часа бурята стана по-силна, стоманеното въже се скъса и шлепът бе отнесен към скалите ... Корабът започна да навлиза в открито море. След три часа ми казаха, че нямаме гориво. Реших да изкарам шлепа на суша. Беше рисковано, но нямахме друг избор. Първият опит бе неуспешен - ударихме скала... Почти се разбихме, но успяхме да преминем скалите, въпреки че получихме дупка и водата започна да навлиза в машинното отделение. Зад скалите се виждаше пясъчен плаж и се насочих към него. Почти бяхме стигнали, когато шлепът остърга земята - но след това се оказа, че сме изчерпали горивото си, двигателите спряха и вълните ни върнаха в открито море... ". Така сержант Асхат Зиганшин описва началото на 49-дневното си приключение на 17 януари 1960 година. Всичко това се случва на един от Курилските острови в руския Далечен изток, по време на разтоварване на товарен кораб.

Почти никаква храна

Само те четиримата са (Зиганшин плюс войниците Филип Поплавски, Анатолий Кручковски и Иван Федотов) на малкия шлеп Т-36, който се отдалечава на около 2400 км от брега. Те нямат радио, тъй като е счупено. Успяват да поправят дупката доста бързо, но имат много по-сериозен проблем - нямат почти никаква храна. Хляб, грах и просо, кофа картофи и буркан с мазнина. Има и малко вода, макар че тя е за технически цели - да се охлаждат двигателите. Има малко ръжда в нея, но не е солена. Това е всичко.

Бързо осъзнават, че скоро няма да бъдат открити. Зиганшин намира вестник, в който пише, че във водите, в които се намират, не се допускат кораби, тъй като ще се провеждат изпитания на ракети. Така че четиримата започват тежка диета. Отначало ядат веднъж на ден - всеки от тях получава по чаша супа. Приготвят я от няколко картофа и една лъжица мазнина. Три пъти на ден пият по малко вода.

Никакви кавги

До 23 февруари всичката храна е свършила. Опитват се да хванат риба, но не успяват, тъй като се носят по течението, а рибата не вирее в тези води. Има само около метър и половина дълги акули, които обикалят наоколо. Така че четиримата сваряват и изяждат кожените си ботуши и колани, както и кожени части от акордеона. В крайна сметка са ужасно слаби и започват да получават халюцинации.

Най-забележителното нещо е фактът, че в тези ужасни условия те успяват да запазят високия си морал. "Нямаше паника или депресия до самия край. По-късно механикът на кораба "Кралица Мария", който ни докара от САЩ до Европа, ми каза, че самият той е попадал в подобна ситуация: "след силна буря радиото на кораба не работеше за две седмици. От 30 члена на екипажа няколко умряха. Но не заради глада - поради страх и постоянна борба за храна и вода... "спомня си Зиганшин. Нищо подобно не се случва на Т-36. Те разделят всичките си запази поравно и не се опитват да измамят другите.

Страх от дезертьорство

Към 7 март разполагат само с половин чаша прясна вода, един кожен ботуш и три клечки кибрит ... За щастие по това време са открити от американския самолетоносач Kearsarge. Първоначално съветските войници не желаят да напуснат шлепа си и искат от американците да им доставят необходимото гориво и храна.

Но по-късно променят решението си и се качват на борда. След като ядат, те заспиват и спят в продължение на няколко дни. Но когато се събуждат, се плашат, осъзнавайки, че са загубили шлепа си и са прекарали време на американски кораб. Страхуват се, че ще бъдат обявени за дезертьори, след като се приберат вкъщи.

Посрещнати като герои

Те обаче се притесняват напразно. Скоро един от най-големите съветски вестници публикува статия, наречена "По-силни от смъртта". Тя е за тях. Момчетата стават герои както в СССР, така и в САЩ. Приети са като герои и в Сан Франциско (кметът им дава символичен ключ от града), в Ню Йорк и най-вече в Съветския съюз.

В Москва са посрещнати от министъра на отбраната и присъстват на  безкрайни срещи на различни места. Лицата им са на всеки вестник или списание. За тях се пишат песни. Една от тях е написана от изключително популярния поет и певец Владимир Висоцки.

Появява се народната песен "Зиганшин-буги", която включва думите: "Зиганшин изяде втория си ботуш". Заснет е и филм за приключението на войниците.

Те се превръщат в истински национални герои и всичко това продължава до космическия полет на Гагарин, който се случва през април следващата година. Славата на първия човек в космоса засенчва премеждията на четиримата войници.

Подводните дуели на Втората световна: научете как СССР печели превъзходство в моретата!