Най-миролюбивите руски владетели: как са избягвали ужасите на войната

История
АЛЕКСЕЙ ТИМОФЕЙЧЕВ
Тези руски монарси се опитват да преследват целите си главно по мирен начин. Какво постигат?

Михаил I

Първият владетел от Романови – Михаил (1613-1645) – е един от най-мирните царе, които някога са заемали руския престол. Според съвременниците му той е бил уравновесен и мил. Те твърдят, че Михаил е обичал цветята и първи е наредил в Русия да се засадят розови градини. Освен това и много млад заема трона – едва на 17 години.

"Ще изберем Михаил. Той е млад и има крехък ум", казва един благородник. Младият цар не просто наследява властта, но е и избран от Земския събор (събрание на провинциите), предшественик на съвременния парламент. Съборът се свиква почти всяка година по време на неговото управление. Михаил обаче не е пълноправен владетел. Преди всичко негов регент е майка му – Марфа. След нея – баща му Филарет, с когото си дели властта. Съборът също ограничава правомощията му. Всичко това оказва влияние върху политиката на Михаил, правейки го по-консервативен и предпазлив.

Под неговото управление е сключен "вечен мир" с Швеция, както и мирен договор с Полша. Те обаче се разпадат през 1631 г., когато Москва иска да достигне Варшава и да си върне преди това загубения Смоленск. Този опит, който се превръща в двугодишна война, в крайна сметка се проваля и води до "вечен мир" с Полша. Но пък това е единствената мащабна военна кампания в над 30-годишното управление на Михаил.

Алексей I

Синът на Михаил – Алексей (1645-1676) е баща на реформатора Петър Велики. Въпреки това той носи прозвището Тишайший, което означава "най-тихият или най-миролюбивият човек" или "онзи, за което не чуваш много неща". Алексей I е религиозен – посещава православни ритуали и чете религиозни текстове.

Същевременно разбира нуждата от това да се съхрани властта и полага усилия да модернизира армията. Както в случая с баща си, Алексей се опитва да реорганизира армията по западните граници.

Решава да създаде постоянни военни полкове, ръководени от западни професионални военачалници. Това е рязка промяна спрямо предишната епоха, когато благородници управляват бойния състав на страната.

Царуването е подобно на това на баща му – Алексей не обича войните. Най-големият конфликт по негово време отново е с Полша, въпреки че залозите този път са по-високи. Той се бори не само да върне Смоленск, който е важен стратегически град, но и да получи контрол над значителна част от Украйна.

Казашкият военен херцог Богдан Хмелницки се бунтува срещу Полша и няколко пъти моли Русия за подкрепа, но цар Алексей не желае да му окаже поддръжка, защото това автоматично означава нова война с Варшава. През 1653 г. обаче народното събрание съветва царя "да вземе под крилото си Богдан Хмелницки в името на това да съхрани православната вяра [поляците са католици] и свещените църкви на Бога".

Следващата година царят най-накрая решава да подкрепи казашката кауза. Войната с Полша продължава 13 години и завършва с връщането на Смоленск и присъединяването на части от Украйна към царска Русия.

Александър III

Александър III е наречен "миротворец", защото Русия няма войни по време на управлението му (1881-1895). "Всеки човек, който има сърце, не може да иска война, и всеки владетел, когото Бог е пратил на хората, трябва да направи всичко възможно, за да избегне ужасите на войната", казва Александър.

Той идва на власт през 1881 г. след убийството на баща му Александър II – известен реформатор. Намалява реформистката политика и тръгва по консервативен път.

Заплаха от голяма война се появява само веднъж – в средата на 1880-те. Русия мирно присъединява големи части от Туркменистан и доближава Афганистан, където среща британците, които ревниво гледат напредъка на руснаците. Този сблъсък на двете големи сили води до битка с афганските войници под командването на британските офицери. Руснаците побеждават, а по-късно правителството на Александър успява да разреши граничния проблем с британците.

Макар да е консервативен във вътрешната политика, царят радикално преориентира курса на Русия в международен план. Вместо да съюзи страната с Германия, той избира приятелство с Франция. По-късно Великобритания също се присъединява към този съюз.

Но не всички царе са били така миролюбиви. Разказваме ви и за тримата най-войнствени владетели на Русия!