През 1949 г., Иван Протопопов, жител на малкото селце Костенки във Воронежкa област (500 км южно от Москва), започва да копае изба в двора си. Той е много изненадан, когато лопатата му удря голяма бяла кост. Няколко секунди по-късно Иван открива няколко такива в двора си.
Протопопов се обажда на местния археолог Александър Рогачев, а последвалите разкопки показват, че селянинът е живеел върху къща от каменната епоха, изградена от огромни кости. Както показват по-нататъшни изследвания, районът е пълен с артефакти и следи от човешка дейност от късния палеолит(преди 40 000 - 10 000 години).
Къщи от кости
Почти 70 години по-късно, през септември 2018 г., се срещаме с главния археолог на Държавния археологически музей в Костенки - Ирина Котлярова. В огромна яма пред нас, точно в центъра на музея, лежат останките от мамутската костна къща.
"Съветското правителство реши да построи музей около този обект", обяснява Котларова. В началото това е само една малка дървена къща, а след това се превръща в това, което виждаме днес - бетонен куб с барелефа на мамут и къща от кости на мамут. Тук има и други експонати, включително изкуствен мамут, а също и върхове на копия от кости и камъни, както и фигурки на Венера (палеолитни статуи на плодородието, изобразяващи жени).
Научна златна мина
Котлярова пояснява, че музейната експозиция не е единственото място на древни открития – още 26 обекта в Костенки и Борчево (съседно село) показват следи на живот от каменната ера. Разкопките продължават.
Само преди няколко години, когато музейната администрация се опитва да построи котелно помещение в задния двор, откриват друга костна къща, която понастоящем се изучава. Изглежда, че Костенки е безкраен източник на археологически съкровища - истинска "мека на археолозите", казва Котлярова.
Костенки се сдобива със световна популярност през 2007 г., когато американският археолог Джон Хофекър от университета в Колорадо в интервю за "Российская газета" заявява, че "обектите в Костенки и Борчево съдържат най-ранните известни следи от късния палеолит в Източна Европа." Хофекър отбелязва, че "там са открити скелети на съвременни хора, които са живели преди почти 45 000 години!"
Американците датират артефактите, използвайки термолуминесцентния метод, а констатациите доказват, че "хомо сапиенс идват тук, на река Дон, много по-рано, отколкото в останалата част на Европа".
Трудни времена в праисторическа Русия
"Има около 800 кости на мамути, останки от около 36 животни", казва Котларова за музейната експозиция. "Малко вероятно е дори голямо племе да успее да убие толкова много мамути - вярваме, че ловци на мамути също носят техните останки от далечни земи".
Ловците на мамути правят къщите си от кости на мамути, покривайки ги с еленски кожи. Входът на къщата е толкова малък, че човек може да се промъкне в нея само пълзейки - хората тогава живеят в студените условия на вечно замръзналите земи.
Климатът се е променил много през последните 45 000 години и сега е почти невъзможно да си представим региона на Воронеж, покрит с вечно замръзнала земя. И все пак преди 45 000 години мамутите обикалят тези земи и нашите предшественици са ги преследвали.
Забравената перла
Археологът Александър Рогачев, който инвестира много време и усилия, за да изучи Костенки в съветския период, казва, че "съветските власти не разбират напълно значението на Костенки. В бъдеще това село ще бъде културен център за региона на Воронеж".
Днес това е вярно само до известна степен. Костенки се намира на 70 км южно от Воронеж и е трудно да стигнете до него без кола, за да видите музея. Всеки ден автобус напуска гарата, но няма директен маршрут обратно. Посетителите трябва да отидат в друго село и да се прехвърлят, за да се върнат във Воронеж.
"Ще привлечем вниманието и инвестициите към Костенки, само ако ни забележат на държавно ниво", смята Ирина Котлярова. Засега Костенки е атракция за археолозите, но не и за туристите. Все пак Котларова вярва, че докато има ентусиасти, интересуващи се от каменната ера, Костенки ще бъде важен обект.