Три величия: непобедими руски военни лидери

Александър Суворов

Александър Суворов, граф римникски, княз италийски(1729-1800), руски генералисимус и един от най-големите руски военни лидери, които не губят нито една битка. Art portrait.

Global Look Press

Александър Суворов не губи нито една битка през дългата си военна кариера. Сред повече от 60 победи най-трудната е вероятно обсадата на турската крепост Измаил през 1790 година.

Това се случва по време на Руско-турската война, а крепостта Измаил на река Дунав е от ключово стратегическо значение. Тя е добре укрепена: има висока стена и 10-метров ров. Гарнизонът ѝ се състои от около 35 000 войници (половината от които са еничари, елитни турски войски), докато Суворов има на разположение около 31 000 войници.

Сериозният дисбаланс на силите изглежда не притеснява Суворов. Той изпраща смело послание до турците: "Имате 24 часа да помислите, а след това сте свободни. Първият ми изстрел означава плен. Нападението – смърт". Отговорът на главнокомандващия отбраната на града е не по-малко възпитан: "По-вероятно е Дунав да започне да тече наобратно и Слънцето да падне на Земята, отколкото Измаил да се предаде".

Е. Данилевски, В. Сибирски, Нападението на крепостта Измаил на 11 декември 1790 г., фрагмент, лявата страна на диорамата, 1972 г., музей "Суворов", Измаил.

Global Look Press

Суворов обучава войниците си да преодолеят рова и стените в продължение на шест дни, а след това напада крепостта преди зазоряване от три посоки. Турците са малко объркани от този ход и не очакват нападение от различни страни. Битката е ожесточена, тъй като турците усилено защитават крепостта. Сутринта обаче руснаците превземат външното укрепление и влизат в града. Битките по улиците се превръщат в кървава баня.

"Стреляло се от всяка сграда... Не само мъжете се били, но и жените, които нападали руснаците с кинжали в ръцете си, като че ли отчаяно търсели смъртта си... Падали горящи покриви... Няколко хиляди коне излезли от горящите конюшни и панически препускали по улиците, увеличавайки хаоса", това казва за епичната битка руски историк от XIX век.

До 4 часа следобед крепостта пада. Турците губят 26 000 души, а 9 000 са пленени. Руската страна губи около 2 200 войници. Години по-късно Суворов признава, че "човек може да се осмели да нападне такава крепост само веднъж в живота си".

Фьодор Ушаков

Неизвестен художник, портрет на адмирал Фьодор Ушаков, XIX век.

Global Look Press

Друг руски военен лидер, военноморскиият командир от XVIII век Фьодор Ушаков, също не губи нито една битка. Твърди се, че под негово командване не е загубен нито един плавателен съд и никой от подчинените му не е задържан.

По-голямата част от битките си Ушаков печели във войните на юг с турците. За разлика от традиционно силните руски сухопътни войски, в края на века флотът на Черно море все още е в процес на оформяне, а турският му колега го превъзхожда. Следователно флотът на Черно море избягва решителни битки с турците. Всичко това се променя, когато през март 1790 г. Ушаков застава начело. Той поставя специален акцент върху обучението и променя съществуващата традиция за морските битки, подкрепяйки по-гъвкав и иновативен подход, който позволява на корабите активно да маневрират по време на сражения.

Александър Блинков, морската битка край Тендra на 8 и 9 септември 1790 г.

Централен военноморски музей, Санкт Петербург

Тези нововъведения се доказват в битката с турците при Тендра през септември 1790 година. Османският флот е по-голям - 14 бойни кораба срещу 10 под командването на Ушаков. Въпреки това Ушаков избира да нападне, концентрирайки огъня си върху основните турски кораби. Те не успяват да го удържат и започват да отстъпват в паника. "Нашата флотилия гони и обстрелва врага докрай", казва Ушаков по-късно.

Преследването продължава два дни. Руснаците успяват да потопят флагмана на врага и да пленят друг боен кораб. Като цяло турците губят шест кораба и повече от 2000 от своите войници. Загубите на руснаците възлизат на 21 убити и 25 ранени.

"Битката при Тендра става част от историята на световната военноморска теория. Адмирал Ушаков е... новатор по отношение на маневрените тактики във военноморски битки, които се оказват ефективни и слагат край на османската доминация в Черно море", пише руски военен историк.

Георги Жуков

Портрет на маршала на Съветския съюз Георги Константинович Жуков. Худжоник - П. В. Малков. 1943 г.

Владимир Бойко/Global Look Press

Третият командир доказва военните си таланти в Съветския съюз по време на Втората световна война. Георги Жуков е четири пъти герой на Съветския съюз и носител на много различни награди. Той представлява СССР, когато Германия подписва документа за безусловно предаване, и приема Парада на победата в Москва през юни 1945 година.

Жуков играе решаваща роля в планирането и осъществяването на ключови операции на Червената армия на германско-съветския фронт, включително последната - битката за Берлин.

Краят на битката за Берлин през 1945 г. Бранденбургската врата

DPA/Global Look Press

Атаката започва през нощта на 16 април с безпрецедентно мощен и координиран артилерийски обстрел. Тогава, още преди зазоряване, танкове влизат в битката, подкрепени от пехотата. Това става възможно благодарение на много прожектори, които са поставени зад движещите се напред войски.

Червеният флаг се издига над сградата на Райхстага - две седмици по-късно (на 1 май) германската столица е превзета. Повечето историци високо ценят военния гений на Жуков, а някои дори го наричат ​​"Паганини на изкуството на войната".

Запознайте се и с тези 3 велики победи на руския флот, от които врагът настръхва!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.