ФОТОГАЛЕРИЯ: Как във времената на Сталин хората изчезват - дори от снимките

Когато Джордж Оруел публикува шедьовъра си "1984", той е отчасти вдъхновен от СССР на Йосиф Сталин. Между света в "1984" и Русия на Сталин има много паралели, а един от тях е свързан с професията на главния герой. Той работи в "Министерството на истината", където хората "ревизират" историята и изтриват всяка следа от онези, изпаднали в немилост пред Big Brother.

Това се случва и в СССР на Сталин. Даден политик се ползва с благоразположението му днес, а утре вече е изправен за разстрел като враг на народа. В съветска Русия хората буквално се изтриват от историческите книги. Ето и няколко примера.

От 1906 г. Исак Зеленски е един от пионерите на Болшевишката партия. Лоялността му към Сталин обаче не пощадява бившия лидер на партията в Узбекистан от разстрел през 1938 г. – и от това да бъде изтрит от всички снимки. Известният съветски фотограф Александър Родченко е принуден да заличи Зеленски от една от фотографиите си, като безцеремонно го зацапва с черна боя.

Официалните снимки се тушират по-грижовно. Тази историческа снимка показва млади социалисти преди 1897 г., преди някои от тях да се издигнат във властта. Ще разпознаете младия Владимир  Ленин (по средата) – разбира се, той е непокътнат. Александър Малченко (вляво) обаче няма такъв късмет: през 1930 г. той е обвинен, че е шпионин, екзекутиран е и е заместен с бяло петно.

"Оцветяването" на съветската история понякога включва добавяне на аспекти, а не просто тяхното заличаване. Например, тази снимка от демонстрация през 1917 г. е сметната за недостатъчно революционна от властта в оригиналния си вид: надписът на магазина вляво гласи "Часовници. Злато и сребро", а текстът на знамето е нечетлив. Малко болшевишка магия и знакът вече гласи: "Ще вземеш своето с борба", а на знамето пише "Долу монархията!".

Някои политически фигури са обречени да изчезнат отвсякъде. Лев Троцки, който някога е дясната ръка на Ленин, преди да стане смъртен враг на Сталин, е сполетян от подобна съдба – да кажем просто, че той не е особено фотогеничен. Един класически пример: на тази снимка от 1920 г. Троцки стои до Ленин, който изнася реч от трибуната. В по-късната версия Троцки го няма никакъв. Той е прогонен от СССР през 1929 г., но продължава политическата си борба срещу Сталин от чужбина, преди да е убит от грузински наемен убиец през 1940 година.

Ленин, който се превръща в нещо като социалистически светец след смъртта си през 1924 г., остава непокътнат на всички снимки. Но хората около него често нямат такъв късмет. На тази групова снимка от 1920 г. има толкова много "врагове на народа" (Григорий Зиновиев, Николай Бухарин, Карл Радек – всички разстреляни през 1930-те), че властите оставят само Ленин и пролетарския писател Максим Горки (човекът с мустаците зад Ленин).

Ето още един пример на снимка, "разкрасена" с някои допълнителни детайли. Ленин говори пред тълпата през 1920 г., но четири години по-късно, преди снимката да бъде публикувана, редакторите решават да увеличат аудиторията му – така че използват по-голяма тълпа от друга снимка.

Фотографирането на Йосиф Сталин крие много капани. На оригиналната снимка от 1924 г. се вижда сипанчивата му кожа, резултат от боледуване от шарка като дете. Печатната версия на снимката, публикувана през 1939 г., когато Сталин вече е могъщ лидер, е сериозно ретуширана – както виждате, кожата му е гладка, а косата и мустаците му – лъскави като коприна.

Тази групичка изглежда доста добре – снимката е направена през 1926 г. и изобразява Сталин с партийните лидери Николай Антипов, Сергей Киров и Николай Шверник (отляво надясно). Един по един всички с изключение на Сталин изчезват от картинката. Случаят на Антипов е класика: арестуван през 1938 г., разстрелян през 1941 година. Останалите двама – Киров и Шверник, дори не изпадат в немилост, но това няма никакво значение.

Ако има нещо иронично в терора на Сталин (той отнема най-малко 786 000 човешки живота), то това е огромният брой на архитекти на репресията, претърпели същата съдба като жертвите си. Николай Ежов (вдясно), народен комисар по вътрешните работи, който оглавява машината за репресии от 1936 до 1938 г., когато чистките достигат своя връх, е арестуван през 1939 г. и разстрелян. Така че изчезва от всички официални снимки.

Ежов е сполетян от съдбата на своя предшественик Хенрих Ягода. Нещо повече – Лаврентий Берия, който наследява на поста Ежов и го арестува, също изпада в немилост и е екзекутиран – това обаче се случва след смъртта на Сталин.

Нека да уточним фактите: колко ужасен всъщност е бил терорът на Сталин?