Президентът Доналд Тръмп заяви на 21 октомври, че САЩ планират да се оттеглят от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег (INF), подписан през 1987 г. от президента на САЩ Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов.
"Ще прекратим споразумението и ще се оттеглим", каза Тръмп пред журналисти по време на среща в Невада.
Докато политическите анализатори обсъждат възможните последици, важно е да се разбере какво означава оригиналният договор. Пътят към него е труден - Европа е на ръба на ядрена война. За да разберем обаче какво наистина означава всичко това, трябва да си отговорим на няколко въпроса.
Какъв е проблемът с ракетите през 80-те години на миналия век?
През 1977 г., като част от плановете за модернизиране на своя арсенал, СССР обявява нови ракети, които да бъдат разгърнати в Източна Европа – ракетите със среден обсег РТ-21М (по класификация на НАТО SS-20 Saber). Това е шокираща новина за Западна Европа: трите 150-килотонни ядрени бойни глави не са регулирани от съществуващите договори за въоръжение и могат да ударят всеки град в Западна Европа, изравнявайки го със земята преди НАТО и САЩ да реагират.
Какво представлява ракетата със среден обсег?
Съгласно международната класификация, тази категория ядрени сили включва ядрени ракети с диапазон от 500 до 1 000 км (малък обхват) и от 1 000 до 5 500 км (среден обхват). Такива ракети могат да достигнат своите цели по-бързо от междуконтиненталните балистични ракети и най-важното е, че тяхната сравнително къса обсег означава, че не са обхванати от Договора за ограничаване на стратегическите оръжия от 1972 година.
Защо СССР заплашва Европа?
Целта е да се заменят старите ракети Р-12 и Р-14 със Р-21М и да се гарантира превъзходството на Съветския съюз в Европа. Въпреки това подобна стъпка допринася за бързото влошаване на отношенията със Запада.
"Западът и Китай бяха сериозно загрижени за разгръщането на това оръжие", пише историкът Алексей Богатуров. "Беше очевидно, че съветите се подготвят за ограничена ядрена война".
Западна Европа се чувства най-уязвима: възможна масивна съветска атака може да унищожи цялата военна инфраструктура на Европа, преди американските съюзници да успеят да реагират.
Каква е реакцията на Запада?
САЩ, като лидер на НАТО, действа решително. През 1983 г. са разгърнати нови американски ракети: Pershing II в Западна Германия, както и няколко други крилати ракети в Белгия, Италия, Холандия и Великобритания. Тези ракети могат да ударят цели в повечето райони на контролираната от Съветския съюз част на Европа.
Какво става след това?
Както съветските, така и западните политици разбират, че намаляването на напрежението е наложително: Европа е като буре с барут, готово да избухне. Няколкото проведени конференции в голяма степен се провалят, защото трима съветски лидери - Леонид Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко - умират по време на преговорите. И накрая - през 1987 г., Михаил Горбачов и Роналд Рейгън постигат споразумение и подписват договор.
Договорът принуждава САЩ и СССР да унищожат всички свои ракети с малък и среден обсег (с обхват от 500 до 5 500 км). Москва трябва да унищожи ракетите си не само в Европа, но и в Азия.
Двете страни изпълняват условията на договора, като СССР унищожава 1846 ракетни системи, а САЩ – 846. Това е всичко, което имат.
"Това беше пробив: за първи път в историята двете страни успяха да се съгласят да разрушат цял клас чисто нови високоефективни оръжия, което наистина подобри ситуацията в Европа и в Далечния Изток", казва Алексей Богатуров.
Договорът става крайъгълен камък в края на Студената война, намаляването на международното напрежение и превръщането на света в по-добро място. Сега това постижение може да бъде загубено.