Николай Пирогов (1810-1881)
Специализация: хирургия
Иля Репин/Третяковска галерия
В средата на XIX в. медицината е мръсна и кървава работа, особено по време на война. Хирурзите не са запознати с антисептиците или общата анестезия. Най-популярният метод за лечение на рани тогава е ампутацията – не само в Русия, но и навсякъде по света. По това време повече войници умират от болести, отколкото на бойното поле.
По време на Кримската война от 1853-1856 г. професор Николай Пирогов, който работи по методите на прогресивната хирургия в Санкт Петербург, променя ситуацията към по-добро. Той извършва етерна анестезия в бойни условия, която редуцира болките от раните на войниците, организира подходяща система за евакуация и ефективно се бори с разпространението на инфекциите. Русия губи войната, но медицината излиза от нея с голяма победа, благодарение на Пирогов.
В цивилния си живот той е също толкова успешен. Представя използването на пластири за закрепване на счупени кости, създава един от най-подробните анатомични атласи за времето си и дори веднъж лекува раните на италианския революционер Джузепе Гарибалди. Руският хирург №1 има много студенти, много от които стават велики лечители – включително и някои от нашия списък.
Иван Сеченов (1829-1905)
Специализация: психология
Иля Репин/Третяковска галерия
"Медицината едва ли е наука... не знаем нищо за произхода на болестите, не знаем точно дали дадено лечение помага или не", пише в дневника си младият и объркан студент по медицина Иван Сеченов през 1850 година. И той е прав – през XIX в. лекарите знаят как да лекуват болести, но не и какво ги причинява. След като става учен, Сеченов променя нещата.
Той учи в Германия, провежда дългогодишни експерименти и става първият руски специалист по физиология, давайки на дисциплината сериозна научна основа, която ѝ липсва. Основният му труд "Мозъчните рефлекси" си остава крайъгълен камък в неврологията и изследването на рефлексите. Тогава консервативните чиновници обвиняват Сеченов че подкопава понятието за дадената ни от Бога човешка душа, но времето доказва правотата му; днес писаното от него не подлежи на спорове.
Николай Склифосовски (1836-1904)
Специализация: хирургия
Свободни източници
Ученикът на Пирогов – Николай Склифосовски, участва в четири европейски войни между 1866 и 1878 г., винаги като хирург, спасяващ животи. В Русия той става първият хирург, който прилага методите на антисептиката и асептиката в операции.
Отначало той им се смее. Един от колегите му, скептичен към изследванията на инфекциите, се шегува: "Склифосовски е толкова голям (той е доста висок), а се страхува от малки бактерии, които дори не могат да бъдат видени с "голо" око". Очевидно този медик е грешал, а Склифосовски се доказва като звезда. Днес най-голямата болница по травматологии и спешна медицина в Москва е кръстена на него.
Склифосовски също така защитава правата на жените в медицината. По време на Руско-турската война пт 1877-1888 г. той оглавява първия женски хирургичен екип в Русия, макар много от колегите му да са шокирани. "Ние сме толкова благодарни, че ни позволихте да практикуваме", пише му по-късно една от жените.
Сергей Боткин (1832-1889)
Специализация: клинична терапия
Н. Крамской/Wikipedia
Сергей Боткин е руският д-р Хаус на XIX в. – гений, диагностик, задълбаващ повече от всеки друг в корените на болестите. "Нямаше здрави хора за Боткин и всеки човек, който видеше, преди всичко го заинтересоваше като пациент... Диагностиката му беше страст", пише Сеченов за съвременика си.
Боткин прилага прогресивен метод за събиране на медицинска история от пациентите: първо внимателно ги изследва физически, след което ги разпитва за оплакванията им. Той оглавява Медико-хирургическата академия в Санкт Петербург, като се грижи както за здравето на царското семейство, така и за обикновени граждани.
От научна гледна точка той създава теорията, че организмът работи като независима система с различни органи, взаимодействащи си в тялото. Преди това лекарите лекуват отделно различните заболявания, като обръщат малко внимание на цялостната работа на организма. Така Боткин установява модерната теория за клиничната медицина.