Като най-легендарния руски военен кораб, "Аврора" се свързва предимно с Революцията от 1917 година. Смята се, че неговият изстрел е сигнал за войниците и моряците на Революцията да започнат нападение срещу Зимния дворец, където е седалището на временното правителство. Така започва една нова ера в руската история. Преди това бурно събитие "Аврора" обаче преминава през много трудности.
Работата по крайцера започва през 1897 г. и приключва шест години по-късно. По лично нареждане на Николай II военният кораб е кръстен на римската богиня на зората.
Първият голям конфликт, в който участва корабът, е Руско-японската война. През октомври 1904 г., като част от Втора тихоокеанска ескадрила, "Аврора" влиза Балтийско море и започва дълго пътуване до Далечния изток, за да се бие с японците.
По пътя си ескадрилата едва не започва война с Британската империя. В една мъглива нощ руски моряци потапят английски риболовни траулери, мислейки ги за японски торпедни лодки.
Инцидентът е решен мирно, но "Аврора" не излиза от него невредима. Подобно на английските рибари, руският крайцер също е сгрешен в тъмнината за вражески военен кораб и е повреден от приятелски огън. Освен това православният свещеник на борда е тежко ранен и почива скоро след това.
През по-голямата част от времето "Аврора" е късметлийски кораб, особено когато се включва в действията срещу японския флот в катастрофалната битка при Цушима, но по чудо оцелява. С 18 удара от врага корабът все пак успява да намери убежище в неутралното пристанище на Манила.
През 1910 г. "Аврора" посещава италианския град Месина, за да получи медал за руските моряци, които участват в спасителните операции след земетресението през 1908 година. През нощта обаче в града е открит огън, а екипажът на "Аврора" е първият, който се притичва на помощ. За тази постъпка те получават и няколко хиляди портокала и лимона.
По време на Първата световна война "Аврора" е натоварена основно с патрулни мисии и подпомагане на операциите на сухопътните войски. Тя оцелява и при сблъсъци с вражески военни кораби и хидроплани.
Великият час за "Аврора" настъпва, когато болшевиките нахлуват в Зимния дворец и свалят от власт временното правителство. Изстрелът на военния кораб е сигнал за започване на нападението, въпреки че някои хора твърдят, че "Аврора" открива огън, след като атаката вече е започнала. Оттогава обаче "Аврора" се превръща в един от основните съветски символи.
Когато през 1922 г. Руската гражданска война приключва, "Аврора" е превърнат в тренировъчен кораб, но когато избухва Втората световна война, пенсионираният кораб отново се връща на военна служба и е включен в противовъздушната отбрана на Ленинград.
След 1945 г. тежките дни за кораба най-сетне приключват и той получава постоянен дом на брега на р. Нева, където оттогава служи като музей и един от символите на Ленинград (Санкт Петербург).
Един последен епизод обаче напомня на стария плавателен съд за неговото революционно минало. През 1975 г. капитан Валери Саблин и неговите последователи пленява фрегата за борба с подводници в Рига и се отправят към Ленинград, за да започнат нова революция. Плановете на Саблин да закотви военния си кораб до символа на Руската революция така и не се материализират, защото той бързо е заловен от Балтийския флот на СССР.