Историята, в която руснаците си осигуряват победа през Втората световна война, "хвърляйки трупове срещу германците", е далеч от истината и определено няма нищо общо с битката при Москва.
Там 1,4 млн. войници от Червената армия трябва да задържат почти 2 млн. войници от Вермахта. При такива обстоятелства съветското командване няма какво друго да направи, освен да разчита на маневри и да избере подходящия момент за ответен удар.
Когато първите бомби падат над съветската столица през юли 1941 г., съветското ръководство решава да отговори. В продължение на един месец специален въздушен ескадрон, базиран на архипелага Муунсунд в Балтийско море, извършва редовни бомбардировки срещу германската столица.
Въпреки че не успяват да нанесат сериозни щети, подобни нападения дават огромен психологически тласък. Те показват на враговете, съюзниците и съветския народ, че страната не се е предала и продължава да се бие.
"Генерал Мраз" (руската зима) не винаги е на руска страна. Не много студеното време през ноември, когато Вермахтът се приближава към Москва, не създава никакви проблеми за германците. Напротив, то замразява земята и им помага да маневрират.
"Студът замрази блатата, а германските танкове и моторизирани единици – основната ударна сила на врага - бяха свободни да се придвижват. Усетихме това незабавно. Командването на врага започна да използва танкове извън пътищата", спомня си маршал Константин Рокосовски в мемоарите си.
По-късно, тъкмо когато съветските армии предприемат контраофанзива - през декември и януари, настъпва изключително студено време. Атакуващите съветски войници замръзват по полетата и потъват в дълбокия сняг, докато германците се придържат към позициите си в заградените селища край Москва.
Точно преди началото на битката за Москва Съветският съюз получава първата доставка на военно оборудване от Великобритания като част от програмата за подпомагане на СССР "Заем-наем".
През ноември първите пехотни танкове "Матилда" и "Валентин" се присъединяват към съветските си стоманени колеги в покрайнините на столицата. Често съветските екипажи трябва да се учат как да управляват чуждестранните машини на предните линии.
Британските изтребители Hawker Hurricane и Curtiss Tomahawk, управлявани от съветски пилоти, също се включват и завладяват небето над Москва.
Съветската контраофанзива става възможна благодарение на появата на нови дивизии от Сибир и руския Далечен изток. До последната минута Сталин задържа значителна част от войските на границата с Манджурия, очаквайки атака от Япония.
Въпреки това, след като съветският шпионин Рихард Зорге съобщава, че Япония не планира да започне война срещу СССР през 1941 г., няколко десетки дивизии са преразпределени в Москва, където наклоняват везните в полза на руснаците.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си