"Убийството [на руското кралско семейство] разтърси доверието на баща ми във вродената деликатност на човечеството ... Баща ми лично бе планирал да го спаси [Николай II ] с британски крайцер, но някак си планът беше възпрепятстван". Именно това пише за баща си Джордж V херцогът на Уиндзор в книгата си "Историята на краля". Има обаче основания да се смята, че самият Джордж V е спрял плана.
"Англия не оказва гостоприемството си"
TASS
Съдбата на детронирания цар и неговото семейство е деликатна тема след Февруарската революция през 1917 година. Социалистическите политици, които идват на власт, се опасяват, че около царя може да бъде подбудена контрареволюция, докато либералните членове на парламента не искат да позволят възход на радикалната кауза, като допуснат репресии срещу Николай II.
Бившият цар добре знае колко опасна би могла да е за неговото семейство радикализацията на обществените настроения. Затова "той поиска от временното правителство да му позволи да остане в дома си близо до Петроград (Царско село), докато децата му се възстановят от морбили, и след това да отидат в Порт Романов (сега Мурманск), за да заминат за Англия по море".
Правителството поставя царската двойка под домашен арест в Царско село и, както твърди тогавашният руски министър на външните работи Павел Милюков, подкрепя идеята царят да бъде пратен в Обединеното кралство. Милюков се обръща към британския посланик в Русия сър Джордж Бюканън, който по-късно съобщава, че Лондон е готов да приеме Романови и "за тези цели ще бъде изпратен крайцер". По-късно, когато се оказва, че няма нито "крайцер", нито [кралско] заминаване", Милюков пита посланика какви са причините за закъснението. Казват му, че "правителството вече не настоява семейството на царя да дойде в Англия".
Историята е потвърдена от министъра на правосъдието на временното правителство и негов бъдещ премиер Александър Керенски. "Правителството на Англия не смята, че е възможно, докато войната продължава, да окаже гостоприемството си на бившия цар".
Руската страна е обвинена
Библиотека на Конгреса
Ето каква е версията на посланика за историята, публикувана в мемоарите му през 1923 г. "Мисията ми в Русия беше поразително различна": "Нашето предложение остана отворено и така и не беше оттеглено", пише Бюканън. Той обвинява руската страна, като твърди, че временното правителство, което среща съпротивата на социалистическите политици, "не се осмели да поеме отговорност за отпътуването на императора и се отказа от първоначалната си позиция". През 1927 г., когато Керенски твърди тъкмо обратното в мемоарите си, британското външно министерство повтаря версията на Бюканън и обвинява бившия руски премиер, че лъже.
Въпреки това пет години по-късно истината излиза на бял свят. Разкрива я дъщерята на Бюканън - Мериел, когато публикува книгата си "Разпадането на една империя". Тя пише, че баща ѝ е искал да включи в мемоарите си факта, че предложението за убежище е оттеглено, но е принуден да не го направи. "Казали му във външното министерство, където отишъл да прегледа някои документи, че ако го направи, той не само ще бъде обвинен в нарушение на Закона за тайните, но и пенсията му ще бъде спряна ... Затова твърдението му, че британското правителство е обещало да приеме императора в Англия ... е умишлен опит да се прикрият истинските факти", пише тя.
"Истинските факти" очевидно са следните: "Той [Джордж V] трябва да ви помоли да информирате министър-председателя, че от всичко, което чува и чете в пресата, пребиваването на бившия император и бившата императрица в тази страна ще бъде силно презряна от обществеността и несъмнено ще компрометира позицията на краля и кралицата, от които по принцип ще се направи предположение, че поканата е излязла ..." Именно това лорд Стамфордхам, частният секретар на Джордж V, пише до британския външен министър в началото на април 1917 година.
"Вината трябва да бъде споделена"
Getty Images
"Засилването на вълненията сред трудещите се и възходът на социализма във Великобритания предизвикваха сериозни опасения у Джордж V. Кралят се страхуваше, че присъствието на "Кървавия Николай" на британска земя ще компрометира позицията му и впоследствие ще свали монархията ", твърди британският историк Пол Гилбърт, като използва прозвището, дадено на Николай II, след като е наредил да се открие стрелба срещу мирни демонстранти в Санкт Петербург през 1905 година.
Изследователят твърди, че макар "крал Джордж V да е бил страхливец, защото е изгубил присъствие на духа и се е притеснявал заради политическите последици от предоставянето на убежище на бившия цар и семейството му ... те се провалят (в тази мисия) заради техните кралски роднини, други правителства и руски монархисти. Затова всички кралски дворове на Европа и съюзниците на Русия от Първата световна война трябва да споделят вината".
Разберете повече за руския цар Николай II и последното лято на семейството му в Царско село!