В наскорошния американско-турски филм "Османският лейтенант" (2017) виждаме как по време на Първата световна война един османски офицер тайно прониква в крепост, завладяна от руската армия. Там той намира маси от мъртво пияни войници, които дори не могат да се изправят на крака.
A. Zager/Sputnik
Подобно изобразяване на руската армия е обичайно за Холивуд, но е много далеч от реалността по простата логика: как руски войници могат да се бият ефективно, да превземат вражеска крепост и да печелят, ако са орда от недисциплинирани пияници?
Без съмнение алкохолът винаги е играл важна роля в руския бит, а и в армията. Но никога (с изключение на революционните времена) не е пречил на руската армия да води ефективна борба.
Алкохол срещу болестите
До XVIII в. алкохолът никога не е забраняван в руската армия. Дори напротив – тогава е смятан за най-ефективното средство за борба с болестите и епидемиите, както и с глада и студа.
Всеки войник получава по две чаши вино или водка: една сутрин и една вечер. А дажбата му включва и три литра бира. За изключителна служба войникът може да спечели допълнителна порция алкохол.
Въпреки това руският император Петър Велики не позволява войниците му да попадат в капана на алкохола. Пияните сред тях са наказвани с камшик, а офицерите – сваляни до редници. Има обаче и друга примамка за отказване на питиетата: ако войник върне порцията си алкохол, той получава увеличение на заплатата.
През XIX в. алкохолът в руската армия е силно асоцииран с хусарите, които са елитната лека кавалерия, известна с неконтролирания и безгрижен начин на живот. Смята се, че те отварят бутилките с шампанско като срязват гърлата им със сабите си.
В мирно време хусарите пият шампанско, а на водка минават, когато започват военни кампании. Дори дават на конете си сено, напоено с водка, за да притъпят страха на животните преди атака. Ала една атака от пияни хусари определено е нещо, което трябва да се види.
Борба срещу алкохолизма
В началото на XX век медицината достига нужното ниво и става абсурдно да се смята, че алкохолът е средство за лечение. Държавата започва да се бори с алкохолната зависимост сред армията: войниците получават едва три чаши алкохол седмично, като се правят опити алкохолът да бъде заменен от традиционни руски напитки като квас или сбитен.
По време на ПСВ алкохолът е забранен в Руската империя. Този акт не е топло посрещнат от руските войници. По време на атаки те търсят мазетата с вино на врага и опитват да пият парфюми като заместител, което води до много натравяния.
Бавно, но сигурно, антиалкохолната кампания започва да дава резултати, като общото потребление на спиртни напитки в Русия значително намалява. Въпреки това революцията от 1917 г. разрушава всички успехи. В неорганизираната армия настъпва хаос, анархия и алкохолизъм. Тогава се ражда образът на "вечнопияния руски войник".
"100 грама от Народния комисар"
Timothy Miller/Sputnik
Неконтролираната алкохолна лудост избледнява от ужасите на Революцията и Гражданската война. В Червената армия няма място за алкохолизъм.
По време на Зимната война между Съветския съюз и Финландия ситуацията се променя. Народният комисар по отбраната (министърът на отбраната) Климент Ворошилов нарежда ежедневна порция водка (100 гр) за измръзналите войници, за да повишат бойния си дух.
Традицията на "100 гр от Народния комисар" (както стават известни тези порции) продължава и през първия критичен период от войната срещу нацистите.
Сталин обаче не възнамерява да превръща съветските войници в алкохолици. През 1942 г. разпределението на водка сред обикновените войници е оставено. Само няколко категории, сред които пилоти и работници в тила, запазват правата си.
Алкохол е даван и на войниците преди атака, но останалите трябва да чакат големите държавни празници, за да получат 100-те си грама.
Онези, които прекаляват с алкохола, могат да срещнат големи наказания. В някои случаи пияните военнослужещи са лишавани от ранга си или са изпращани в наказателни батальони, за да "измият срама си с кръв".