Как се развива животът на севернокорейския диктатор Ким Ир Сен в СССР?

Когато в малкото руско село Вятское на брега на река Амур, реката, разделяща Далечния изток на Русия от североизточната граница на Китай, се ражда син на капитан на съветската армия, той е кръстен Юрий. На момчето е дадено руско име, въпреки че майка му и баща му са етнически корейци.

Съвременните севернокорейци научават, че първото дете на бъдещия основател на корейския север - Ким Ир Сен, е родено през февруари 1942 г. в дървена колиба, издигната на най-високата планина на Корейския полуостров, където баща му ръководи партизански отряд. Всъщност през февруари 1942 г. съдбата на Ким Ир Сен е много по-тясно свързана с чужда за него страна, отколкото с родната Корея.

Партизанско бягство

Пътят на бъдещия диктатор на Северна Корея в СССР започва с нападение на корейските партизани срещу японските колониални сили, владеещи територията на Корейския полуостров.

Японската колониална политика провокира съпротива от местните жители на полуострова, а някои от тях формират партизански групи за борба с нашествениците. Бъдещият основател на севернокорейската държава Ким Ир Сен също се присъединява към партизаните, но в средата на 1930-те години се знае много малко за младия кореец.

След битката при Почхонбо през юни 1937 г., за 25-годишният партизанин започва да се говори сериозно. Партизанската чета, с която се сражава младият Ким Ир Сен, успява да пресече р. Ялудзян и завзема няколко стратегически сгради в Почхонбо. Партизаните убиват японската полиция, освобождават затворниците и подпалват няколко административни сгради.

След битката за Почхонбо японците обявяват, че партизанинът Ким Ир Сен е един от най-опасните и търсени бандити в окупираната територия и организират истински "лов" за него.

Японците решават веднъж завинаги да сложат край на партизаните и изпращат своите наказателни отряди в Манджурия. Много приятели на Ким Ир Сен загиват в битките по това време, а силите на партизаните се топят пред очите им. В края на 1940 г. ситуацията става критична. Ким Ир Сен търси спасение от другата страна на река Амур. Заедно с група партизани той пресича реката и се укрива на територията на Съветския съюз.

Неприятен живот в СССР

По това време често се случва корейските партизани да бягат в Съветския съюз. Руската армия обикновено задържа бежанците за известно време с цел проверка и след това всеки си намира занимание. "Някои решават да служат в Червената армия, докато други получават съветско гражданство и заживяват в селата, а по-рядко стават работници", пише историкът Андрей Ланков в книга, посветена на Северна Корея.

След няколко месеца прекарани в съветския лагер за проверка на корейски партизани Ким Ир Сен е приет Хабаровското военно пехотинско училище, където учи под ръководството на съветски офицери в продължение на две години.

"Ким Ир Сен най-накрая може да си почине и да се почувства сигурен за първи път след десет години опасен партизански живот, пълно изтощение, глад и умора", пише Ланков. Именно в Хабаровск съпругата на Ким Ир Сен Ким Чен Сук ражда син, който ще бъде записан при раждането си като Юрий Ирсенович Ким, но за когото е предопределено да придобие световна слава като наследник на баща си и инициатор на ядрената програма на Северна Корея, но вече под друго име - Ким Чен Ир.

Капитан на съветската армия

През 1942 г. от партизаните, укрили се в Съветския съюз, е сформирана 88-а отделна стрелкова бригада с двама китайски и един корейски батальон.

Китайският партизанин Джоу Баоджун, който е назначен за ръководител на международната бригада, се запознава с Ким Ир Сен по време на партизанските битки и с негови препоръки е назначен за командир на корейския батальон. Ким Ир Сен също получава титлата капитан на Работническо-селската червена армия.

Според руски офицер, който е обучавал корейски войници, "капитанът на Червената армия Ким беше добър човек, общителен, отворен и щастлив", пише за в. "Комерсант" Владимир Толстиков, бивш представител на Съветското информационно бюро в Пхенян, който лично комуникира с много хора, участващи в съдбоносни събития за Корея.

Новосформираната 88-а бригада не участва във войната срещу Япония, а когато Япония капитулира, тя е напълно разпусната. Цялата тази война Ким Ир Сен прекарва в дълбокия тил, в труднопроходимите руски гори на Хабаровския регион.

Според съвременници на Ким Ир Сен той вижда ясно своето бъдеще, мислейки, че ще служи в армията, ще завърши военна академия и ще командва полк или дивизия. Кой знае какво щеше да се случи, ако колелото на историята се бе завъртяло по по-различен начин? Много е възможно един пенсиониран полковник или дори генерал-майор на Червената армия Ким Ир Сен днес да живееше някъде в Москва, а синът му Юрий да работи в някой московски научноизследователски институт", пише историкът Ланков.

Съветското командване обаче има различни планове. На този партизанин е наредено да осигури връзка между корейските войници и местните жители в Пхенян. "Най-големият град, окупиран от руската армия, е Пхенян, а Ким Ир Сен е с най-висшето звание сред корейските офицери от 88-а бригада, така че не е изненадващо, че той е назначен за помощник-командир на бъдещата столица на Северна Корея", пише Ланков.

На церемониалния митинг на площада в Пхенян на 14 октомври 1945 г. съветският генерал Иван Чистяков представя на корейския народ "националния герой" и "известния партизански лидер" Ким Ир Сен, който от своя страна произнася реч, в която подкрепя съветската освободителна армия. От този момент нататък започва превръщането на обикновения капитан на съветската армия във великия вожд - в друг Ким Ир Сен.

През следващите години севернокорейските власти са напълно концентрирани в ръцете на диктатора, а страната е най-изолираното място на планетата.

"Често общувахме на официални заседания", спомня си срещата си с Ким Ир Сен бившият говорител на на Съветското информационно бюро в Пхенян Владимир Толстиков. "Говореше руски, макар и не много добре. Спомних си две фрази, които той често повтаряше: "Народът трябва да бъде почитан като небето" и "Ако небето падне върху нас, ще намерим изход". По всяка вероятност властите на Северна Корея сляпо вярват в тази мъдрост и до днес.

Желязната лейди: как първият комунист на Корея е убит в Русия!