Три разпространени мита за съветите в Афганистан

1. СССР претърпява военно поражение и се налага да отстъпи

Един от най-упоритите и широкоразпространени митове за войната в Афганистан от 1980-те години е свързан с твърдението, че СССР е претърпял военно поражение от муджахидините и САЩ. След като биват разбити на бойното поле, съветите нямат други опции освен да изтеглят войските си от страната през 1989 година.

Това твърдение обаче е далеч от историческата действителност, тъй като в средата на 1980-те години има сериозни опасения, че муджахидините са губещата страна. Мортон Абрамович, директор на Бюрото за разузнаване и разследвания от 1980-те години, част от Държавния департамент, през 1997 г. казва: "През 1985 г. имаше реални опасения, че (муджахидините) губят, че са някак омаломощени, разпадат се. Загубите бяха високи и въздействието им върху съветите не беше голямо".

Твърди се още, че снабдяването на муджахидините с ракетни установки Stinger от САЩ наклонява везните в полза на антисъветските сили. Поради това Военновъздушните сили на СССР губят повече машини и личен състав, но няма информация, че това е обърнало хода на играта.

Борис Громов, ръководител на 40-а съветска армия, изпратена в Афганистан през 1979 г., отхвърля самото съпоставяне "победа-загуба". Той твърди, че е ставало дума за военни операции срещу партизани и поради това дори не се е очаквала някаква ясна "победа". Както отбелязва Громов, съветските сили са контролирали по-голямата част от Афганистан по време на кампанията, дори един военен пост не е завзет от муджахидините, въпреки нарастващата финансова поддръжка от чужбина.

"В разгара на конфликта 40-а армия има 108 800 войници и това доказва факта, че никой не се е стремял към класическа победа в Афганистан", казва Громов, намеквайки, че количеството им е било достатъчно, за да контролират ефективно страната. За сравнение САЩ изпращат пет пъти повече войници на територията на пет пъти по-малкия Виетнам и въпреки това са принудени да напуснат.

2. "Безмилостността на съветския войник"

Понякога се твърди, че СССР е успял да се задържи в Афганистан благодарение на безмилостността в методите си. Според Громов обаче историите за "безмилостните съветски войници" водят началото си от онези, които подкрепят муджахидините и се опитват да оправдаят увеличението на финансовата и политическата им легитимност.

Съветският генерал смята, че СССР е осъществил няколко граждански икономически и политически програми, целящи да подобрят живота на местните. "Например само през 1982 г. 40-а армия провежда 127 граждански операции, в които подсигурява ремонт на жилища, строеж на пътища, доставки на храна и медикаменти за местните афганистанци и дори организира някои културни събития".

Бившият британски дипломат и автор на книгата "Афганци" (2011) Родрик Брайтуайт в интервю по повод книгата си признава, че е бил изненадан от това какви отношения са свързвали съветите с местното население. "Войниците са били в тесни контакти с местните: селяни, търговци. Отидох в Афганистан и попитах местните кога са живели по-добре: сега или когато руснаците са били там. Интересно е, че всички афганистанци смятат самия въпрос за глупав. Всички те отговориха: Разбира се, че беше по-добре при руснаците".

Има много примери за подобна нагласа от страна на афганистанците в този разказ, чийто автор е решил да проучи ситуацията от първа ръка.

3. "Съветско-афганистанската война"

Конфликтът през 1980-те години често е наричан Съветско-афганистанска война. Същевременно съветските войски са поканени от официалните власти в Афганистан. Нещо повече, опонентите на подкрепяния от съветите режим имат поддръжка от Пакистан, Саудитска Арабия и Запада, така че конфликтът е установен на международно равнище и е трудно цялата му сложност да бъде обобщена като борба между съветския и афганистанския народ, част от който безспорно подкрепя режима в Кабул.

Водачът на съветските сили в Афганистан отрича самата употреба на термина "война" тук. Според него той вероятно не е уместен поради "ниската интензивност на военни действия".

Би било несправедливо и да се твърди, че съветските войски са влезли в страната, с което са предизвикали гражданска война в Афганистан. Има свидетелства, че противниците на просъветския режим в Кабул надигат оръжие преди декември 1979 година.

Западната подкрепа на муджахидинското движение също предшества намесата на СССР във въоръжения конфликт. Тогавашният служител в ЦРУ и по-късно министър на отбраната Робърт Гейтс си спомня оперативна среща от март 1979 г., в която от ЦРУ питат дали трябва да окажат поддръжка на муджахидините и така "да засмучат съветите във виетнамския капан". На въпросната среща се съгласяват да им окажат финансова подкрепа.

Отговаряме и на основния въпрос по темата: Защо СССР праща свои войски в Афганистан?