17 чуждестранни столици, в които е влизала руската армия

Ето списък на чуждестранните столици, които все още помнят стъпките на руските войници (както поканени, така и непоканени). Руските и съветските градове не са включени.

Стокхолм (1743 г.)

Public domain

През XVII в. Швеция и Русия се сражават често – но единственият път, когато руските войници се отправят към столицата на Швеция, те са посрещнати с отворени обятия. Швеция наблюдава датската инвазия, собствените ѝ селяни се бунтуват, така че правителството моли бившите си врагове да гарантират безопасността на Стокхолм. Около 12 000 войници влизат в столицата през ноември 1743 г. и остават там до лятото.

Берлин (1760, 1945 г.)

Червената армия празнува победата пред разрушената сграда на Райхстага, Берлин, Германия, май 1945 година.

Getty Images

Когато руската армия за първи път стъпва в Берлин, тогава той е столица на Прусия - противник на Русия по време на Седемгодишната война (1756-1763). Докато царят на Прусия Фредерик II се бие с Австрия в Силезия, руската армия нахлува в зле защитената столица. Това не продължава дълго, но мисията е успешна.

Другият случай, в който руските войски влизат в Берлин, е много по-славен. В една от най-кървавите битки от Втората световна война (80 000 загинали съвети) Червената армия превзема столицата на Третия райх, забивайки последния гвоздей в ковчега на нацистка Германия.

Рим (1799 г.)

Getty Images

От 1796 до 1797 г. Наполеон Бонапарт превзема Италия, превръщайки се в пряка заплаха за останалата част от Европа. Русия реагира, организирайки италианската и швейцарската експедиция, когато командващият Александър Суворов атакува французите. Като част от експедицията лейтенант Петър Балабин внезапно напредва към Рим от Неапол с 800 войници, принуждавайки френския гарнизон да се оттегли. Неговите хора остават там няколко седмици.

Амстердам (1813 г.)

Getty Images

След като Наполеон губи войната в Русия през 1812 г., гърбът му е опрян в стената. Антинаполеонската коалиция взема надмощие над завоевателя, а европейските градове под флага на Наполеон падат един по един, включително бивши и бъдещи столици на независими държави. Един от тях е Амстердам - ​​през декември 1813 г. руският генерал Александър фон Бенкендорф освобождава града, подкрепя холандското въстание и приветства завръщането на принц Виллем II от изгнание.

Париж (1814 г.)

Влизането на руската армия в Париж

Public domain

През март 1814 г. коалицията превзема столицата на Наполеон. Руският император Александър I изиграва решаваща роля в превземането на Париж чрез създаване на план, който включва разсейване на Наполеон, водещ битки на юг от Франция, с незначителни сили и концентрация върху Париж. След ожесточения конфликт генерал Огюст де Мармон предава Париж и Наполеон абдикира.

Истанбул (1833 г.)

Руско-турска война

Getty Images

Подобно на Швеция, Османската империя моли Русия за помощ въпреки миналия конфликт със страната и Москва отговаря на призива. До 1833 г. египетският владетел Мухамед Али, който се бунтува срещу султана, има средствата да атакува Истанбул и да разруши империята. Руската флота пристига в Босфора през февруари 1833 г. и остава пет месеца. Тъй като не иска да се бие с Русия, Мохамед Али не напада Истанбул.

Пекин (1900 г.)

Пекин след бойните действия

Getty Images

През 1900 г. Китайската империя е погълната от хаос след Боксерското въстание, така че мощните чужди сили - Русия, Великобритания, Франция, Германия, Япония, САЩ и Австро-Унгария - се намесват. Заедно те побеждават китайската армия, влизат в Пекин и налагат няколко едностранни договора. Не е много красиво. "За един месец цивилизованите съюзници плячкосаха града като монголите преди столетия", пише един руски кореспондент.

Техеран (1941 г.)

Генерал В. В. Новиков и бригаден генерал Дж. Търкс инспектират парадния строй на съветските войски в Техеран. Септември 1941 г.

Public domain

Този конкретен епизод от Втората световна война не привлича много внимание, но все пак е важен: за да се предотврати присъединяването на Иран към Оста, СССР и Великобритания решават да поемат контрола над страната, принуждавайки прогерманския шах да се оттегли. Англичаните и техните съюзници нападат Иран от юг, докато Червената армия идва от север и обгражда Техеран. Шахът е притиснат, а Иран остава под прекия контрол на съюзниците до края на войната. След това Техеран е домакин на конференция между лидерите на съюзническите държави през 1943 година.

Букурещ (1944 г.)

Жителите на Букурещ приветстват съветските войници

Sputnik

До 1944 г. руснаците преобръщат ситуацията на Източния фронт на Втората световна война - те се отървават от нацистите и освобождават Източна Европа. Румъния, чийто лидер Йон Антонеску се обединява с Хитлер от 1940 до 1944 г., е сред първите страни, влезли в Съветския съюз. Режимът на Антонеску не продължава дълго - след преврат Румъния сменя страни и съветските войски щурмуват Букурещ през август 1944 година.

София (1944 г.)

Софиянци посрещат съветската армия. Великата Отечествена война 1941-1945 г.

Sputnik

Друга държава, принудена да влезе в съюз с Хитлер, е България, но страната никога не е воювала срещу СССР (за разлика от Румъния и Унгария). Българите бързат да свалят пронацисткото си правителство с приближаването на Червената армия, а новият премиер обявява война на Германия, така че на 16 септември 1944 г. Червената армия влиза спокойно в София.

Белград (1944 г.)

Жителите на освободен Белград със съветски войници

Евгений Халдей/Sputnik

Сърцето на Югославия - Белград, е окупирано от нацистите по време на Втората световна война и е център на военното командване на Германия. Германците се борят усилено, за да запазят Балканите под контрол, но Червената армия и югославските партизани надделяват, превземайки града на 20 октомври 1944 година.

Будапеща (1945, 1956 г.)

Член на групата за противоминна дейност с куче пред моста "Сечени" в Будапеща/Евгений Халдей

Музей "Мултимедия Арт" (МАММ) / Московски дом на фотографията/Sputnik

Унгарската столица Будапеща се смята за един от най-важните градове за Оста, а Хитлер дори окупира Унгария, за да попречи на страната да промени стратегията си, докато руснаците приближават. Битката при Будапеща е тежка и продължава три месеца (от октомври до февруари 1845 г.). Тя отнема живота на около 80 000 съветски войници. Въпреки това Червената армия печели, превзема града и освобождава около 70 000 затворници в Будапеща.

Второто навлизане на руснаците в Будапеща не е толкова героично. След като унгарските граждани се разбунтуват срещу просъветското правителство, Москва изпраща войски за потискане на бунта. Сблъсъкът продължава от 23 октомври до 9 ноември 1956 г. - загиват общо 669 съвети и 2500 унгарци.

Братислава (1945 г.)

Руините на укрепленията в Братислава, 1945 г.

Петер Зелизнак/Уикипедия

Съветските войски продължават да се движат на запад през Европа, а нацистка Германия усеща натиска. Братислава става поредната бъдеща столица на независима държава, освободена от Червената армия на 4 април. Словаците приветстват руснаците, когато те влизат в техния град.

Виена (1945 г.)

Съветски войници пред сградата на парламента във Виена, април 1945 г.

Евгений Халдей/Sputnik

Австрийската столица, анексирана (Аншлус) от Германия през 1938 г., е ключов град в империята на Хитлер и е една от последните, които падат през 1945 година. След две седмици борба руснаците освобождават града от нацистите на 13 април, превземайки важен индустриален район и се подготвят за последното нападение над Берлин. Австрия печели своята независимост веднага след войната.

Прага (1945, 1968 г.)

Краят на "Пражката пролет". Чешки деца играят на съветски танк, повреден в битка. Април 1968 г.

Getty Images

До 2 май 1945 г. Берлин вече е паднал и Хитлер се самоубива. Така Прага остава единствената точка на съпротива и последната пречка между СССР и победата в Европа. От 6 до 11 май руснаците щурмуват града, докато германските власти се бият и с тях, и с чешкото въстание, което избухва срещу нацизма. След падането на Прага войната в Европа най-накрая приключва.

Двадесет и три години по-късно съветските войски влизат отново в Прага, попречвайки на чехите да променят собствената си политика. Заедно със съюзниците от Варшавския договор (Унгария и България) СССР изпраща войски, за да контролират суверенитета на Чехословакия. Демократичните реформи са отложени с 20 години.

Пхенян (1945 г.)

Яков Гудков

Sputnik

На 8 август 1945 г., три месеца след като Германия е победена, СССР обявява война на Япония, като бързо прогонва Квантунската армия от континента. Той освобождава корейския град Пхенян, който скоро ще бъде столица на просъветската Северна Корея, а на 20 август корейците, лишени от независимостта си от 1910 г., посрещат Червената армия с отворени обятия. Те нямат представа, че проблемите на Корея далеч не са свършили с разделянето на страната им на Северна и Южна, а кървавата Корейска война тепърва им предстои.

Кабул (1979 г.)

Съветският танк патрулира по улиците на Кабул, Афганистан

Getty Images

Афганистан през 1979 г. е пълен с бунтовници, контролиращи голяма част от страната, да не говорим за конфликтите, които разединяват управляващата просъветска партия и слуховете, че афганистанският лидер може да се съюзи със САЩ. Москва решава да промени режима (Амин е убит). Това не е лесно решение и, както се оказва, не е и добро. Участието в афганистанската война струва на СССР 15 000 живота и просъветското правителство пада седмици, след като съветите напускат - през 1989 година.

Не е само Наполеон: Знаете ли кой друг е плячкосва, опожарява и окупира Москва?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.