Как руските идеологически ценности се променят през вековете?

XVI век: Третият Рим

В средата на XV век византийската империя пада, но малко преди това София Палеолог, племенницата на последния византийски император, пристига в Москва, за да се ожени за Великия принц Иван. Няколко десетилетия по-късно монахът Филотей Псковски (1465-1542) създават концепцията, според която Москва е представена като "Третия Рим". Първият е самият Рим; вторият е Константинопол; и третия е Москва, която по това време е останалата последната крепост на православното християнство.

Москва наследява герба на Византия - двуглав орел, символ на запазването на "истинската" вяра. Концепцията се основава на есхатологичните идеи и според нея Москва е представена като последното Руско царство, управлявано от благочестив и мъдър монарх, който е и глава на православната църква. Тази идеология работи добре за царизма като институция, създадена от Иван Грозни.

XVII век: Симфония на църквата и държавата

През 1589 година, когато Иов става първият патриарх на Москва, Руската православна църква става независима от патриарха на Константинопол. В средата на XVII век, когато патриарх Никон започва църковните си реформи, той и цар Алексей използват византийската концепция за "симфония" - обединението на църковната и светската власт. Реформите на Никон в крайна сметка довеждат до разцепление в руската православна църква и в края на XVII век патриархът e лишен от властта си, в същото време църквата получава силна финансова и идеологическа подкрепа.

XVIII век: служба на държавата, лоялност към царя

Петър Велики създава нова държавна идеология по време на реформите си, като въвежда мащабни промени в Русия. След като е посетил Европа, той обнародва закони, които задължават всеки благородник да служи на държавата, да се подчинява на заповедите на царя безусловно, но в същото време да се придържа към гражданското право, което е в основата на държавата. Когато Петър бива обявен за император, той премахва поста патриарх и отново съсредоточава светската и религиозната власт в ръцете на суверена.

XIX век: Православие, самодържавие и гражданство

"За вярата, царя и отечеството" е полуофициалният лозунг и призив на оръжие в руската армия по време на Наполеоновите войни - отговор на френския републикански девиз "Свобода, равенство и братство". През 1833 г. министърът на образованието Сергей Уваров въвежда "триадата": православие, самодържавие и гражданство – ясно послание на известния военен девиз.

Тази първа официална идеология, подкрепена от цар Николай I и много руски интелектуалци, сред които е и писателят Николай Гогол, обединява зародилите се до момента национални идеи. Триадата призова за: 1) запазване на православната вяра и защита на църквата; 2) лоялност към държавата в нейната автократична форма, при която царят е върховен управник и баща на земята и хората; 3) запазване на националните традиции и равни граждански права за всички народи в Русия. Тази триада остава официалната идеология до падането на империята през 1917 година.

XX век: Работници от всички страни, обединявайте се!

Болшевиките е трябвало да измислят нова идеология за руския народ. В новата епоха православието е заменено от комунистически идеи и Ленин, Маркс и Енгелс заемат овакантеното място на Светата Троица, вече забранена както и религията. След смъртта си Ленин става вечен водач ("Ленин живя, Ленин живее, Ленин ще живее завинаги!"), а вместо църквата комунистическата партия се превръща в тялото, обединяващо всички хора по света ("Работници от всички страни, обединявайте се!"). Партията също въплъщаваше силата на хората, а самодържавието официално е премахнато.

В действителност обаче властта остана в ръцете на един лидер, точно както преди.

Концепцията "гражданство" се трансформира в целта на СССР да бъде международна държава, обединяваща различни нации в стремежа към свободен и справедлив свят ("СССР е крепостта на мира"). За разлика от триадата, тази нова идеология има дългосрочни глобални амбиции – дълго време Съветският съюз се стреми към световната социалистическа революция.

XXI век: единство, патриотизъм, независимост

Комунистическата идеология обаче изпадна в задънена улица, когато икономическата и политическата криза от 80-те години на миналия век разтърсва СССР и води до разпада му.

Остарялата съветска идеология е хвърлена в кошчето на история, а новородената Руска федерация няколко години просъществува без официално одобрена идеология, докато Владимир Путин не поема кормилото на управлението.

Днешната руска идеология почти изцяло се основава на речите му и на ценностите, на които той обръща внимание, а най-важната идея е благосъстоянието на руския народ. Тази цел, според Путин, може да бъде постигната чрез използване на три концепции.

Първата е единството на руския народ (управляващата политическа партия се нарича "Единна Русия". Връща се концепцията за "гражданство". "Нашето единство е най-силната основа за бъдещото развитие", казва Путин през 2018 г. в годишното си обръщение към Федералното събрание.

На второ място е патриотизмът, който "трябва да се основава на нашата история", и се подсилва от развитието на здравословен начин на живот, който включва физически упражнения и спортове, за да постигнем най-добри резултати и да победим".

Трето, всичко това е невъзможно да се направи без твърда външна политика: "Русия е страна с история от над хиляда години и почти винаги се радвала на привилегията да води независима външна политика", казва Путин. Той многократно е подчертавал, че днешният свят е многополюсен и не може да има връщане към биполярното време на Студената война.

Накратко, днес руската идеология е развита и осъвременена версия на триадата от XIX век, най-продължителната национална идея в съвременната руска история.