"Алеята на МиГ-овете"
САЩ воюват в Корея официално: на страната на Южна Корея, под флага на ООН, с всички видове войски. СССР поддържат КНДР негласно – на полуострова са изпратени около 200 военни съветници, няколко зенитно-артилерийски дивизии, прожекторни и радиотехнически полкове, както и изтребителен авиокорпус: един, но елитен, събрал най-добрите летци на най-новите реактивни изтребители МиГ-15. За конспирация на самолетите са нарисувани опознавателните знаци на КНДР, а пилотите разполагат с корейски разговорници за преговори в ефир. След няколко неудачни опити за радиообмен на чуждия език, разговорниците са захвърлени, а сред народа плъзват песни и анекдоти за пилота Ли Си Цин.
Преди появата на съветската авиация американците безпрепятствено господстват в небето на Корея. Техните не най-нови изтребители F-80 Shooting Star и F-84 Thunderjet с лекота се справят с още по-несъвършената авиация на КНДР и Китай. Но първите още първите схватки с МиГ-15 показват превъзходството на съветските машини. Американците започват да избягват сблъсъците и при появата на МиГ-овете тръгват да бягат.
САЩ спешно изпращат в Корея най-новите изтребители F-86 Sabre. Тези машини са от същия клас като МиГ-овете: отстъпват по скороподемност и тяга, но са по-добри в маневрите и ускорението. Съветската машина има преимущество и във въоръжението: три оръдия (едно с калибър 37 мм) с прицелна далекобойност 800 м срещу шест картечници, стрелящи на 400 м.
Американците предприемат тактика, която използва в максимална степен силните страни на техните самолети. Докато патрулират на голяма височина, невидимите от земята Sabre следят летищата на КНДР – подготовката на съветските изтребители за полет се издава от облаците пушек, които вдигат реактивните двигатели. Като ястреби F-86 пикират към излитащите МиГ-ове и ги обстрелват с картечници.
Съветските пилоти успяват да побеждават и в тези крайно неизгодни ситуации. Свален е знаменитият американски ас Джордж Андрю Дейвис Младши. Старши лейтенант Михаил Аверин успява да се измъкне от стрелбата на Sabre, като поема един единствен удар по крилото, а американският изтребител е разстрелян с оръдие.
Районът на река Япудзян получава прозвището "алеята на МиГ-овете" – тук протичат повечето схватки между съветските и американските изтребители.
"Черният четвъртък"
За 12 април е планиран едно от най-масираните въздушни нападения на американската авиация за цялата война в Корея. Общо 48 тежки бомбардировача BG-29 Superfortress (именно такива машини пускат атомните бомби в Хирошима и Нагасаки) – съпроводени от 150 изтребителя от различен вид планират да обсипят жп моста през Япудзян с 6-тонни фугаси с радиоуправление. Мостът е стратегически – по него минава снабдяването на севернокорейската армия. За да прехванат американците, са вдигнати 36 изтребителя МиГ-15. Пилотите получават заповед: без да обръщат внимание на изтребителите, да атакуват бомбардировачите и да не им позволяват да унищожат прелеза.
"Алеята на МиГ-овете" е известна не само с разгрома на американците – тук се състои бойното кръщение на реактивната авиация. В първите масови сражения с безпрецедентна скорост се отработват нови бойни техники. Съветските пилоти атакуват американците по собствен маниер: пикират от голяма височина, от различни страни, по двойки и четворки.
"Бях в ударната група. Ударих "Крепостта" от първата линия, от около 800 м, след това се промъкнах през огъня и втори път се спуснах в упор и се разлетяха отломки. Екипажът се спусна с парашути, бяха около 10 души", пише след това пилотът на МиГ-15 капитан Лев Иванов. "Тогава към нас се впуснаха изтребители за прикритие и въртележката се завъртя".
B-29 Superfortress не е мишена на стрелбище – самолетът се брани от всички страни от едрокалибрени картечници. Възползвайки се от далекобойността на своите оръдия, съветските пилоти обстрелват бомбардировачите от безопасно разстояние, а когато сред американските машини настъпва паника, се впускат от упор. Изтребителите, свършили бойните си запаси, не излизат от боя, а продължават да атакуват с цел отвличане на вниманието и психически натиск.
Американската армада се връща обратно. Четири самолета падат по пътя към летището – на практика във всеки от връщащите се екипажи има убити или ранени. Около 100 пилота от САЩ попадат в плен. Всички съветски самолети се връщат в базата, като само 2 МиГ-а са повредени в боя.
ВВС на САЩ обявяват едноседмичен траур за загиналите летци. В продължение на три денонощия в зоната на действие на съветските пилоти не се появява нито един американски самолет. Разгромът на "алеята на Миговете" принуждава американците да преосмислят и стратегията си за глобалната война със СССР. До преди този случай, Вашингтон е убеден, че може да победи СССР с ядрени бомбардировачи, като прогнозираните загуби не надхвърлят 10% от излитащите самолети. Боят на 12 април обаче показва, че съветските изтребители – дори и в най-неблагоприятните условия, без зенитни оръдия и системи за оповестяване, могат да обезпечат 25% безвъзвратни загуби и да провалят изпълнението на задачите на половината вражески самолети. Налага се ядрената бомбардировка на Съветския съюз да бъде отложена.
Справка
В небето над Корея работят 46 съветски асове. Заедно те унищожават 416 самолети на противника. Най-добър резултат показв Николай Сутягин – 21 свалени изтребителя. Най-добрият американски ас Джоузеф Кристофър Маконъл Младши може да се похвали само с 16 победи.
Разберете и как МиГ-15 слага край на небесното господство на САЩ!