Как съветската армия понася най-тежкото си поражение в Афганистан

История
ОЛЕГ ЕГОРОВ
През целия десетилетен период на съветската операция в Афганистан армията никога не е губила толкова много хора в една битка.

На 30 април 1984 г. съветските войски падат в може би най-ужасния капан по време на Афганистанската война. Поради фатална грешка на военното командване десетки съветски войници са пометени като кегли.

Капанът

През пролетта на 1984 г. съветските войски организират мащабна операция по издирването и унищожаването на известния муджахидински командир Ахмад Шах Масуд и неговите бунтовници в долината на Панджшер.

"Лъвът на Панджшер", както наричат Масуд, има добре организирана мрежа от шпиони сред местното население и е опасен враг. Той е наясно с всяко движение на съветската войска и се измъква под носа им, докато залага мини и организира засади срещу напредващия враг.

На 27 април двама селяни от Афганистан отиват при съветските войници и обещават да им кажат къде муджахидините крият оръжията си. Информацията е потвърдена от разузнаването, затова съветите решават да се довеят на селяните и да ги вземат за водачи при подготовката на нападението.

Съветите обаче скоро разбира, че афганистанците са агенти на Масуд и ги водят направо в смъртоносен капан.

Засадата

Във вечерта на 29 април Първи батальон на 682-и мотострелкови полк започва атаката си през долината на Панджшер. Пътищата са покрити с камъни и бойните автомобили изостават, а 220-имата войници продължават пеша.

Колоната навлиза дълбоко в долината, без никакво покритие отвисоко. "Знаехме, че Корольов (командирът на батальона) не иска да вървим без покритие, но командването ни заповяда да се движим и ни обеща, че ще ни следят хеликоптери", спомня си редник Александър Поплетани.

В 11:30 ч съветските войски попадат под интензивен огън от възвишенията. Капитан Александър Корольов, който води колоната, е ранен смъртоносно в първите минути на сблъсъка. Дезорганизираната колона се превръща в лесна плячка за афганците.

Битката, която прилича по-скоро на клане, продължава до вечерта. Няколко десетки войници се втурват да плуват през реката, за да се спасят. Останалите водят тежка битка и понасят огромни загуби.

"Спомням си ужасната сцена идеално – петима или шестима от нашите се криеха под естествени укрития. Изведнъж попаднаха под картечен огън. След това афганците се приближиха и започнаха да хвърлят гранати, една от които падна в прикритието им. Те останаха там заедно и загинаха", спомня си редник Николай Князев.

Обещаните бойни хеликоптери се появяват само два часа след началото на битката, но поради облачното време не могат по никакъв начин да повлияят на ситуацията. Не помагат и изпратените бомбардировачи. Без добро покритие от небето и след като изоставят бойните машини, войниците нямат шанс да организират добра отбрана.

Трагедията

Когато на вечерта на бойното поле идва подкрепление, всичко вече е свършило. Първи батальон е загубил 59 мъже, включително 12 офицери, а 105-има са ранени. Муджахидините са загубили 30 от бойците си.

Журачуж Турахужев управлява една от бойните машини, дошли да помогнат на умиращия батальон. "Видях ужасяваща картина: всеки камък в този малък район бе покрит с кръв. Усещаше се остра миризма на трупове – афганистанският огън си беше свършил работата... Търсехме ранените, които бяха в ужасно състояние; в повечето случаи бяха с откъснати ръце и крака. Всеки войник носеше допълнителни амуниции и мини в раницата си и изстрелите ги бяха взривили и разкъсали телата им".

Съветското командване е шокирано от трагедията. Последвалото разследване установява, че командирът на 108-а дивизия генерал-майор Виктор Логвинов е заповядал на батальона да продължи напред, без да е установен контрол над възвишенията. Той е освободен от поста си незабавно.

Разберете защо СССР праща свои войски в Афганистан!