Убийството на Вилхелм Кубе
Убийството на Вилхелм Кубе от съветските партизани е сходно с това на добре охраняван диктатор на малка държава.
Генералният комисар на Беларус – Кубе – има безгранична власт над огромни територии в Източна Европа с население от почти 8 млн. души.
По време на ръководството му в Беларус са създадени над 200 еврейски гета и 260 лагера на смъртта, където започват масови екзекуции на евреи и комунисти. Не е изненадващо, че Кубе става цел номер едно за местните партизански части и съветските разузнавачи.
Всички партизански опити за убийството на Кубе се провалят, докато не се захваща доброволката Елена Мазаник, която работи като прислужница в имението на генералния комисар. На 21 септември 1943 г. Елена успява да вмъкне бомба със закъснител през охраната, която напълно ѝ се доверява, и я поставя под леглото на Кубе.
Мазаник веднага напуска имението и бомбата избухва в нощта на 22 септември, като убива едно от най-важните лица в нацистка Германия. Елена се връща при партизаните, които я изпращат в Москва – а там я очаква титлата Герой на Съветския съюз.
"Железопътната война"
Докато съветските войски печелят инициативата във войната при Курската битка, партизаните не остават без работа. На 3 август 1943 г. те започват операция "Железопътната война", целяща да унищожи ЖП структурата на врага.
Месец и половина над 100 хил. партизани в окупираните територии на съветска Украйна, Беларус, териториите край Смоленск, Орьол и Ленинград започват да взривяват ЖП линиите, влаковете, мостовете и гарите.
215 хил. железопътни линии и десетки мостове са разрушени, над 1000 влака са дерейлирани, а многобройни малки немски гарнизони в близост до гарите и ЖП линиите са атакувани и унищожени. В резултат на това германският транспорт и трафик на Източния фронт пада с 40%. Оттеглящият се враг усеща острата липса на необходимо оборудване и провизии, причинено от съветската офанзива.
На 19 септември 1943 г. партизаните започват втора фаза от операцията под кодово име "Концерт". Този път към тях се присъединяват техните другари от окупираните територии в Крим и съветските прибалтийски републики.
Битката при Яновските гори
През пролетта на 1944 г. Яновските гори в югоизточните части на Полша става център на големи партизански сили. Тук, живеещи и борещи се заедно срещу германците са полските комунисти-партизани от Армия Людова, съветските партизански сили и отделни части от главната полска съпротива, Армия Крайова.
Изправени пред факта, че съветските войски наближават полската граница, немските командири решават да елиминират източника на тревоги в Яновските гори. На 8 юни 30 хил. немски войници, поддържани от артилерия, танкове и авиация, заобикалят 3000 партизани в горите и започват операция Sturmwind 1, за да ги унищожат.
Напълно превъзхождани съветските и полските партизани яростно се съпротивляват. Особено бурен сблъсък настъпва на 14 юни край Porytowe Wzgórze (Поритовски хълм). През целия ден партизаните удържат на германските атаки, като перманентно контраатакуват. По време на една от тях те пленяват няколко артилерийски оръдия, които им помагат да разбият обкръжението.
Когато идва нощта, партизаните избягват и врагът не се осмелява да ги последва. Партизаните губят 200 души, докато немските загуби са далеч по-големи: 600 загинали и 1400 ранени.