Как Червеният площад се появява в Москва и защо се нарича "червен", а не "красив"?

Как се появява мястото?

Московската крепост, по-късно наречена Кремъл, е основана на Боровицкия хълм. Източно от него, където днес се намира Червеният площад, тогава има огромна поляна. Тъй като крепостта и градът стават по-богати и проспериращи, в близост до крепостните стени се образува "посад" или селище.

Хората от посада живеят тук, защото, в случай на война, те могат да се скрият зад крепостните стени. Но посадът се нуждае от пазар. Близо до Кремъл и до река Москва (която улеснява превоза на товари) бъдещият Червен площад започва да служи именно като пазар и съответно бива наричан "торг" или "пазар" на руски.

Площадът съществува поне от 1434 година. Историците спорят дали той е "създаден" в някакъв момент или просто се е превърнал в пазар и местен форум. Има обаче основание да се приема последния вариант, ето защо:

"Пожар" е друго популярно име за мястото. Защо? Причината не е в това, че площадът често е горял. Преди XVI-XVII в. на него има предимно пейки и търговски палатки – без големи сгради, които могат да "изгорят". "Пожар" значи не само огън, но и пусто място, което обикновено възниква след пожари; също така би могло да препраща и към непрекъснатия шум и оживление на натоварения пазарски площад.

Към началото на XVI в. площадът става главно място за новини, клюки и политика в Москва. Ако някой иска да узнае какво се случва в града, то той идва тук. През 1508 г. на Червения площад е създадена голяма иновация - Алевизовият ров, създаден от Алевиз Фрязин, италиански архитект, нает от Иван Трети, за да работи в Москва. Ровът е широк над 30 м, дълъг 206 м и 12-13 м дълбок. Той превръща Кремъл в остров, като реките Неглинная и Москва защитават "триъгълника" на Кремълската крепост.

Част от рова (близо до Воскресенската порта) по-късно става животинска яма. Тук царят отглежда тигри и лъвове, които подарява на източните царе. Край рова също така има и заграждение за царския слон!

Разказваме ви още за скъпите играчки на руските императори: слоновете в императорския двор

През 1561 г. на червения площад е построен храмът "Василий Блажени" в чест на победата на Москва над Казанското ханство. Оттогава катедралата доминира в архитектурната композиция на площада и се превръща в негов главен символ.

Кога се появява името "Червен площад"?

"Червеният площад" като название се появява в средата на XVII век в гражданските документи по време на царуването на Алексей, бащата на Петър Велики. През 1658 г. той заповядва някои московски улици и площади да бъдат назовани по различен начин. Но през 1659 г. площадът все още фигурира като "пожар" в официалните документи. Едва през 1661 г. започва да преобладава "Червения площад".

Смята се, че това име идва от Червената веранда, стълбището, което води до Двореца на Фасети, главната приемна и бална зала на московските царе. Червеният цвят е традиционен за царската власт, в стаите има червени стени, а Червената веранда е мястото, на което царските заповеди се обявяват пред хората. Царят излиза на Червената веранда и на главните публични и религиозни събития. Така че площадът, към който гледа верандата, също става известен като "Червения".

Междувременно площадът продължава да функционира като гигантски пазар, разделен на множество търговски площи. Тук може да бъде намерено всичко: пирожки, мед, дрехи, метални изделия, посуда и месо! Но проблемът е, че с нарастващото количество магазини и шатри пожарите там стават все по-чести и опустошителни. През 1640 г. е положен първият камък на "Гостиный двор". По-устойчив на огньове, той става място за съхранение и продажба на стоки. Към края на XVII в. на Червения площад вече няма дървени сгради. Площадът също получава красив вход откъм север – Воскресенските порти. През 1698 г. Петър Велики най-сетне забранява всякакъв вид търговия на площада.

Червеният площад става правоъгълен

Червеният площад остава център на политическия живот в Москва. Лобно место, каменна постройка край катедралата "Василий Блажени", е мястото, на което се обявяват най-важните правителствени заповеди. На това място се извършват и екзекуциите на най-известните престъпници. До началото на XIX в., когато е запълнен Алевизовият ров, площадът е покрит  с калдъръм и са построени нови дървени търговски центрове.

През 1875 г. остарелите сгради край Воскресенските порти са разрушени, за да бъде построен новият Държавен исторически музей (1875-1883). Внушителната червена сграда в псевдо-руски архитектурен стил се съчетава добре със стените на Кремъл и с "Василий Блажени" и служи като "четвърта стена" за Червения площад, като накрая го превръща в правоъгълник.

В началото на XX в. Червеният площад се сдобива с електрическо осветление, новия ГУМ и трамвайни линии. Когато болшевиките идват на власт, те разрушават Воскресенската порта, за да направят път за танковете по време на военните паради, и построяват мавзолея на Ленин като организират гробище за съветския елит – точно там, където някога е разположен Алевизовият ров.

А чували ли сте историята за това как руснаците карат Кремъл "да изчезне" по време на Втората световна война?