"Свети Сергий Радонежски и Свети Димитрий Донски". През ХХ век иконата е нарисуван от свещеника Сергей Симаков.
SputnikВидението на младия Вартоломей
Михаил Нестеров/Третяковска галерияПреподобният Сергий Радонежски (1314 - 1392) е средновековен духовен лидер на Русия и е почитан като светец от руските православни и от католическата църква. Агиографията му "Животът на св. Сергий" от Епифаний Мъдри твърди, че като младеж се насочва към вярата след чудотворно видение.
Вартоломей (християнското име на Сергий) е роден в селско семейство. Родителите му искат синът им да се научи да чете и пише, но Вартоломей е неохотен и мързелив ученик и няма много успех в това. Един ден баща му го изпраща да потърси изгубено конче в полето. Там той среща монах, който се моли под дъбово дърво.
Преподобни Сергий Радонежски (Благослов).
Сергей Кирилов/WikipediaКогато монахът спира да се моли, той пита Вартоломей какво иска или търси в нивите. "Преди всичко - отговаря младежът, - искам да разбера Светото Писание, но не мога да чета". Монахът се моли и дава на Вартоломей просора с пшеничен хляб, като му казва: "Това ти е дадено като знак на Божията благодат и разбиране на Светото Писание". Според историята от този момент Вартоломей знае как да чете и пише по-добре от всеки друг наоколо.
Поглед към Света Троица Лавра на Свети Сергий
Сергей Бобилев/TASSКогато навършва 12 години, той започва да гладува. Скоро става монах и основава Свято-Троицката Сергиева лавра. Свети Сергий е най-почитаният руски светец, често определян като игумен на руската земя.
Богородица Тихвинска е една от най-известните православни икони. Казва се, че свети евангелист Лука я създава още докато Света Мария е жива, но повечето историци я датират около 1300 г. и мислят, че е създадена от руски художник.
Тихвинска икона на Света Богородица, Тихвин
Евангелист Лука/WikipediaЛегенда твърди, че иконата е пренесена от Йерусалим в Константинопол през V век. През 1383 г., 70 години преди падането на Константинопол пред османците, иконата по чудо се появява близо до Ладожкото езеро. Легендата разказва, че се появява над водата и на различни места, където я виждат много селяни и монаси. После се съхранява в град Тихвин, където през XVI век по заповед на Иван Грозни е построен Тихвинският манастир. Неговата поява символизира прехода на истинското православно убежище от Константинопол в Москва. Иконата се превръща в един от духовните символи на руската държава.
През 1941 г. иконата е открадната от нацистите. След разгрома на Третия райх американските военни я транспортират до Чикаго, където се съхранява от православни свещеници, докато Тихвинският манастир не е възстановен. През 2004 г. иконата най-накрая се връща в Тихвин.
Владимирската икона на Божията майка е една от най-ранните и най-почитаните икони в Русия. От XII век се съхранява във Владимир. Дори след като татарите го превземат през 1238 г. и установяват татарското иго над Русия, иконата оцелява.
Владимирската икона на Божията майка
Public domainМалко след като руските войски, водени от Дмитрий Донски, побеждават татарите в битката при Куликово през 1395 г., великият Тамерлан атакува Русия, заплашвайки да завземе Москва. Василий I, син на Дмитрий Донски, заповядва Владимирската икона на Божията майка да бъде пренесена в Москва, за да защити духовно града. В този момент армията на Тамерлан е само на 350 км от Москва, близо до град Елец, и бързо се приближава.
Преданието казва, че в момента, в който Владимирската икона на Божията майка пристига в Москва, Тамерлан получава видение на Божията майка, която му казва да напусне територията на Русия, което и веднага прави. И татарската армия внезапно напуска Русия.
Следващият път, когато Владимирската икона на Божията майка е върната в Москва, е през 1480 г. Подобна е и историята: татарската армия, водена от Ахмед хан бин Кючук, хан на Великата Орда, пристига в Русия, защото Иван Трети спира да плаща данък на Ордата. След Великото стоене при река Угра, татарската армия отново бяга.
Православните християни вярват, че Владимирската икона на Божията майка спасява Москва за трети път, когато хан Мехмед I Гирей от Крим атакува Московска област през 1521 г. Свещеници в Москва са на път да изнесат иконата от града, но една монахиня има видение на Сергий Радонежски, който се моли за спасението на Москва и иска иконата да остане в Кремъл. Иконата остава и след това 100-хилядната армия на Мехмед I Гирей решава да не атакува Москва и вместо това се оттегля обратно в степта. Това е последната голяма татарска атака срещу Москва.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си