Когато на Червения площад в Москва стоят танкове, по мостовете строят барикади, а действащият президент Михаил Горбачов е в отпуск, Сергей Крикальов е в космоса. От Земята го отделят 350 километра. Орбиталната станция "Мир" е негов временен дом.
"Последният гражданин на СССР" остава негово прозвище. През 1991 г. комунистическата супердържава се разпада на 15 отделни държави и Крикальов чува, че не може да се върне вкъщи. Защото страната, която е обещала да го прибере, вече не съществува.
Как се случва това?
Четири месеца преди това 33-годишният бордови инженер Крикальов в състава на екипаж се отправя към "Мир" от съветския космодрум "Байконур", разположен на територията на днешен Казахстан. Пет месеца – точно толкова по план трябва да трае мисията на Крикальов. И за такова натоварване е трениран организмът му.
След това се случва държавният преврат. "За нас това беше напълно неочаквано", казва по-късно Крикальов. "Не разбирахме какво е станало. Когато обсъждахме всичко това, се опитвахме да разберем как това ще повлияе на космическия отрасъл".
Това повлиява много силно. "Няма пари", казват на Крикальов. След месец той чува този отговор - Земята го моли да се забави. След още месец – отново. "Казват, че това е тежко за мен – не е добре за моето здраве. Но сега страната се намира в затруднение, шансът да спести пари трябва да е на първо място", цитира думите му Discover Magazine.
Дългото чакане
Всъщност той може да излети. На "Мир" се намира еднократната капсула "Радуга" за връщане на Земята. Но това би значело край за "Мир" – станцията би "умряла", ако няма кой да я обслужва.
"Мислех си, ще ми стигнат ли силите, за да оцелея до завършването на програмата? Съмнявах се", признава той. Атрофия на мускулите, радиация и риск от рак, отслабващ с всеки ден имунитет – само част от възможните последствия, ако мисията продължи.
В неговия случай тя продължава двойно. 311 дни или 10 месеца прекарани в космоса, които по неволя се оказват световен рекорд. За това време четирите планирани експедиции се съкращават до две и в нито една от тях не се намира място за новия бордови инженер.
Русия, която в това време мисли откъде да вземе пари заради хиперинфлацията, продава местата в ракетите "Союз" до космическите станции на западните държави. Например на Австрия за $7 млн. или на Япония за $12 млн. – те изпращат там свои ТВ-репортери. Говори се дори за спешна продажба на "Мир", докато станцията е в работно състояние. Тоест другите членове на екипажа се връщат на Земята, а само Сергей – единственият бордови инженер – не може. Заточен там, далеч от дома, той моли да му носят мед за повдигане на настроението. "Няма мед". Вместо това му изпращат лимони и хрян.
Връщането
Той се връща на 25 март 1992 година. Германия плаща $24 млн. за билета на свой астронавт, който да заеме мястото на Крикальов на борда.
От капсулата на "Союз" кацна мъж с четири букви "СССР" и червен Съветски флаг на униформата, "блед като брашно и потен като бучка от мокро тесто", пишат западни медии. За "жертвата от космоса" Крикальов вече знае целият свят. Четирима мъже му помагат да стъпи на земята. Един от тях хвърля кожух върху него, а друг му носи купа с бульон.
През това време околностите на град Аркалъх, където се приземява Крикальов, са престанали да бъдат съветски и вече са част от независимата република Казахстан. Градът, в който живее, вече не се нарича Ленинград, а Санкт Петербург. През 5000-те пъти, в които той е обиколил Земята, страната му се е свила с повече от 5 милиона квадратни километра. Управляващата партия на КПСС от 20-те години на XX век престава да бъде политически монополист и става просто една от многото. Месечната му заплата от 600 рубли, която към момента на излитането му в космоса се смята за добра заплата за един учен, е обезценена. Сега шофьор на автобус печели два пъти повече.
"Промяната не е толкова радикална", казва Крикальов на пресконференция няколко дни по-късно. "Живеех на територията на Русия, когато републиките бяха обединени в Съветския съюз. Сега се върнах в Русия, която е обединена в Общността на независимите държави".
Той става Герой на Русия, а след две години отново отлита - този път става първият руски космонавт, който лети на совалка на НАСА. И няколко години по-късно - първият, който влиза в новата МКС.