Съветския "Фантомас": Защо един френски комедиен злодей вдъхновява истински престъпления?

Представи си себе си като 7 - 12-годишно момче в края на 1960-те години в СССР. Леонид Брежнев е начело и пред теб стоят две десетилетия на стагнация. Училището те бомбардира с руски класики, докато телевизията прави същото с речи за това как комунизмът ще направи живота ти по-щастлив и ще смаже всички западни негодници, които се осмеляват да се противопоставят на твоята славна страна.

Филмите са доста скучни - поне за твоята възраст. Колкото и да е добра, съветската кинематография определено не умее да забавлява така, както филмите, които човек може да гледа с пуканки и "Кока-кола". Ти също щеше да се депресираш, ако знаеше, че има алтернатива - но желязната завеса е солидна и нищо не прониква от Запада.

Изведнъж виждаш екшън филм, в който има всичко, за което можеш да си мечтаеш: престрелки, преследвания с коли, убийства - и фантастичен актьорски състав. За теб, малко дете от 1960-те години, това е като "Отмъстителите: Краят", "Игра на тронове" и който и да е друг съвременен блокбъстър, съчетани в едно. Продължаваш да го гледаш отново и отново. Филмът е на френски. Нарича се "Фантомас". И създателите му никога не биха могли да очакват такива успехи.

Бонд, псевдобонд

Героят на злия гений Фантомас се появява за пръв път през 1900 г., създаден от френските писатели Марсел Алайн и Пиер Сувестър. Преди Сувестър да умре през 1914 г., те пишат над 40 книги - повечето от тях са мрачни и изобразяват ужасяващи сцени на убийства. Има няколко успешни екранизации, но тази от 1964 г. е най-добрата.

Режисьорът Андре Хънебел коренно рестартира вселената на Фантомас - така, че дори Дж. Дж. Абрамс с новата трилогия на Star Wars не може да се сравнява с него. Хънебел маха всички детективски истории от предишните филми за Фантомас и превръща историята в комедия, осмиваща филмите за Джеймс Бонд.

Във "Фантомас" полицейският инспектор Юве, който преследва Фантомас, се играе от комика Луи дьо Фюнес и е представен като пълен глупак (макар и много очарователен). Но злодеят, изигран от прочутия Жан Маре, пленява шоуто - въпреки че зелената му гумена маска днес може да изглежда невероятно глупава.

Хънебел прави три филма за Фантомас и неговите преследвачи (сюжетът като цяло върви по следния начин: те се опитват да уловят Фантомас, той се опитва да ги убие, всички се провалят), които са доста успешни в цяла Европа. Но нещата стават реални, едва когато Франция продава копия на филма на СССР през 1966 година.

Национален антигерой

"Общо повече от 120 милиона души в СССР са гледали филмите за Фантомас", пише "Российская газета": доста за съветския бокс офис. Авторът на детски книги Виктор Драгунски обобщава причината, поради която неуловимият злодей се превръща в хит сред публиката, в краткия си разказ "Фантомас", описан през очите на съветско дете:

"Уау! Това е голям филм! Ще полудееш, след като го гледаш, обещавам ти. Знаеш ли, когато гледаш нашите филми, няма никакво забавление: само крадец, идващ в полицията, който плаче и се предава, разказва всичко за тежкия си живот и как откраднал два пожарникарски маркуча от местната пожарна служба. Продължава два часа, какво да правиш. Но "Фантомас" е различен! Има мистерия, има маски, има приключения и битки! Така че всички момчета веднага започват да имитират Фантомас".

Няколко месеца след премиерата на филма няколко дребни престъпления стряскат СССР. Тийнейджъри и деца атакуват магазини за хартия или тютюн, чупят фасади на магазини или изгарят пощенски кутии и оставят бележки "Фантомас го направи!" Един психически нестабилен човек дори пали няколко пожара.

Бандата "Фантомаси"

В крайна сметка в СССР се появява истинска банда "Фантомаси". Всъщност те нямат нищо общо с трилогията на Хънебел - тези хора са възрастни и вероятно никога не са гледали френския филм. Те обаче извършват престъпленията си, носейки чорапи на главите си, напомнящи за гумената маска на злодея.

Братята Вячеслав и Владимир Толстопятови сформират бандата през 1968 г. в Ростов на Дон (южен град близо до Украйна). "В продължение на пет години за града се разпространяваха зашеметяващи слухове", пише прокурорът Николай Бусленко. "Не беше изненадващо - много хора станаха свидетели на въоръжени разбойници в гумени маски, атакуващи банки. Ето защо те бяха наречени "Фантомаси". Разбра се за тях… така че градът се паникьоса".

За известно време бандата на Толстопятови е неуловима като измисления злодей: ограбват магазини и банки и се измъкват - макар сумите да не са толкова големи, пише Бусленко. Използват домашно сглобени оръжия - включително и автоматични - тъй като не е възможно цивилни да се сдобият с оръжие в СССР. И става брутално: "Фантомасите" в крайна сметка убиват трима души, които се опитват да им се опълчат.

Държавната система също е безмилостна: през 1973 г. полицията най-накрая хваща "Фантомасите", убивайки един от четиримата членове на бандата в ареста. Останалите трима са осъдени на смърт. Що се отнася до техния прототип на злодей, през 1970-те години славата му бавно избледнява и е заменена от нови герои и лоши момчета.

Опасните деца на КГБ: три мощни тайни служби, родени след Студената война!