Как се появява първият небостъргач в царска Русия

"През 1913 г., когато е построена, тя става една от първите московски сгради с плосък покрив. В различни периоди този покрив помещава популярен ресторант, танцувално пространство, киносалон", казва Генадий, жител на Нирнзее. По време на войната е инсталирано оръдие и е поставен караул - този покрив е идеална точка за стрелба и наблюдение.

Покривът на Нирнзее е може би най-дискутираната част от сградата. Но той е известен по други причини, не на последно място, защото сградата става известна като "първият руски небостъргач". Макар да не е съвсем първият.

Руските небостъргачи

Москва получава за първи път "небостъргач", когато през 1904-1905 г. е построена 8-етажната Къща на Афремов ("Садовая"-"Спаская", 19/1). Предпазливите московчани се страхуват да ходят в близост до нея, за да не се срути. Това е първата сграда, която си печели псевдонима "чупеща облаците" или по-точно "режеща облаците" ("тучерез" на руски).

Но архитектът Ернст Нирнзее има амбициозни планове да построи най-високата сграда в Москва: девет етажа и допълнително ниво - достъпен покрив, висок над 40 метра. Нирнзее закупва парцел в самия център на града, близо до улица "Тверская", на улица "Болшой Гнездниковски" №10. Градското правителство се опасява за безопасността на сградата и предлага къщата да се направи по-ниска, но Нирнзее защитава проекта си. Той има ясен търговски интерес да построи и продаде повече апартаменти.

Нирнзее първоначално проектира къщата като жилищен блок за ергени и малки семейства. Апартаментите тук са по-евтини, но по-малки. Използвана е коридорна система с апартаменти от 27 до 48 кв. м, поставени като клетки от двете страни на коридора. Апартаментите не разполагат с кухни: Нирнзее смята, че тъй като ергените рядко готвят, предпочитат да използват ресторанти. На всеки етаж има място за иконом, който да поръча храна на наемателите. Също така са монтирани шкафове за прахосмукачки: маркучът на уреда е свързан към шкаф с дупка в стената, която има смукателна мощност, така че наемателите не се нуждаят от отделни прахосмукачки. Но най-голямата новост е плоският покрив.

Смята се, че това е първият плосък покрив в града, а гледката е спираща дъха. "Можете ли да повярвате, аз все още не мога да се наситя този московски изглед", заяви самият Нирнзее през 1913 г. "Дори моите строители се качват тук в почивните си дни и стоят в безмълвно съзерцание с часове ..."

Покривът не е само за размисъл - той е създаден и за редица дейности: столова за наематели, наблюдателна площадка, киносалон и дори пързалка. Вестниците го рекламират като "място с планински въздух" поради революционната му височина.

"Спомням си, че този покрив беше много уютен. Саксии с цветя, детски люлки, греди за тупане на килими... Имаше дори мост от едната част на покрива до другата - затова карахме велосипедите си точно над улицата, на 40 метра над земята", спомня си Генадий. "И играехме футбол тук на покрива, между двете вентилационни шахти. Понякога топката падаше и изминавахме километри в търсене, за да я намерим - топките бяха рядко срещани в онези дни!

"Чедомос"

По време на Революцията през 1917 и 1918 г. къщата принадлежи на Бялата армия. Покривът е важен за стрелбата срещу болшевиките. След победата, новото правителство дава къщата на "Моссовет", което я превръща в жилищна сграда. Оттогава къщата носи странното название "Чедомос" ("Четверти дом Мосовета", "Четвъртата къща на Моссовет"). Малките апартаменти се оказват много подходящи за бедните хора в ранните съветски времена, които не могат да си позволят големи апартаменти

Освен в апартаментите, в къщата се помещават и Московският сатиричен театър, арт-ресторант "Прилепът", както и редакциите на различни списания и вестници, посeщавани от известни писатели.

Константин Кедров, поет, който живее в къщата, казва: "Давид Бурлюк, известен авангарден поет, живееше на 3-тия етаж, но имаше много други поети. Владимир Маяковски често посещаваше 8-мия етаж, където живееше Соня Шамардина, неговата годеница… През 80-те години на миналия век майстори откриват лист хартия със стихове, в които се споменава името на Маяковски. Това са стиховете на Соня, посветени на поета, но той очевидно никога не ги е чел". Според съобщенията Маяковски иска да се ожени за Соня, но приятелят му Чуковски го набеждава за женкар, затова тя напуска Маяковски.

Междувременно друг известен писател среща тук любовта на живота си. Това е Михаил Булгаков. Елена Шиловская, съпругата му, си спомня: "През 1929 г. мои приятели ме поканиха на блини. Не исках да отида, но ми казаха, че Булгаков ще бъде там. Така че, когато отидох, ние седнахме един до друг. Връзките на ръкава ми се бяха развързали и го помолих да ги върже. А по-късно той каза, че е било магьосничество, че аз съм го вързал за себе си до края на живота ни… Това беше бързо, много бързо, поне от моя гледна точка, любовта продължава цял живот". "Да, беше любов от пръв поглед", спомня си и Булгаков. "Говорихме така, сякаш се бяхме виждали и предишната вечер; сякаш се познавахме от години. И скоро тази жена стана моя тайна съпруга".

Елена Шиловская се превръща в главното вдъхновение за Маргарита във вечната класика на Булгаков "Майсторът и Маргарита" - и отчасти трябва да благодарим на Нирнзее за това.

Историята на института "Курчатов", родното място на руската атомна енергия!