В Съветския съюз през 30-те и 40-те години на миналия век можеш да свършиш в затвора, ако разкажеш на приятел виц, който се отнася за лидерите на комунистическата партия или, не дай боже, за Йосиф Сталин (и ако твоят приятел е достатъчно голям гадняр, за да те издаде на властите). Архивите показват, че Сергей Попович е осъден на 10 години затвор през 1947 г. за разказване на шест антисъветски шеги.
Той със сигурност не е имал късмет, но има и по-лоши случаи - това каза за радио "Свободна Европа" Александра Архипова, филолог, изучаващ съветските вицове: "През 1940-те години, по време на войната, осъждат хората на смърт заради "антисъветска пропаганда и противопоставяне - революционни вицове". Значи няма да преувеличим като кажем, че смехът наистина може да те убие.
Какви са тези вицове, че са толкова опасни? Тъй като 1940-те години отдавна са минало, можем спокойно да ги преведем и да не се страхуваме от никакви последици.
Пропукана система
Някои вицове се отнасят до пороците на социалистическата система. Ето един, който бедният Попович казва на приятелите си:
Една стара жена вижда камила за първи път в живота си и започва да плаче: "О, горкото конче, какво ти направи съветската власт..."
Вицовете осмиват и официалната пропаганда, която разказва на хората само за светлата страна на съветския живот, игнорирайки проблемите.
Александър Велики, Юлий Цезар и Наполеон наблюдават (като призраци) парада на Червения площад през 1940-те:
Александър: "Ако имах съветски танкове, щях да съм непобедим!"
Цезар: "Ако имах съветски самолети, щях да завладя целия свят!"
Наполеон: "Ако имах" Правда" [главният съветски вестник], светът никога нямаше да знае за Ватерло!"
Съветският социализъм е добър на теория, но в действителност работи лошо, с тежък недостиг на много основни стоки - и хората споделят чувствата си по този въпрос в своите шеги.
Какво ще се случи, ако изградим социализъм в пустинята Сахара?
През първите 50 години няма да има нищо друго, освен планиране и говорене. След това изведнъж на Сахара ще ѝ свърши пясъкът…
Сталин Грозни
През 20-те и 40-те години на ХХ век всемогъщият Сталин е един от главните "герои" на шегите, които хората си разказват. Обикновено е изобразяван като изключително жесток човек, от който всички се страхуват.
Сталин изнася реч пред голяма публика в Кремъл. Изведнъж някой киха.
Сталин: Кой кихна?
Всеки трепери и никой не се осмелява да признае.
Сталин: Първи ред, стани и си тръгни. Ще бъдете застреляни.
(Ръкопляскания)
Сталин: И така, кой кихна?
Тишина.
Сталин: Втори ред, станете и си тръгнете. Ще бъдете застреляни.
(Овации, викове: "Слава на великия Сталин!")
Сталин: Кой кихна?
Един мъж се изправя на задния ред, тресейки се от уплаха: "Аз бях, съжалявам…"
Сталин: Не е голяма работа. Наздраве, другарю!
Колективизацията е процес на насилствено организиране на колективни стопанства, колхози и струва живота на стотици хиляди съветски селяни. Тя също вдъхновява много вицове.
Веднъж Сталин има проблем с мишките: те нахлуват в офиса му в Кремъл и никой не може да ги прогони. Така че приятел дава на Сталин следния съвет: "Просто обяви кабинета си за колхоз. Половината от мишките ще избягат като дявол от тамян, а другата половина ще умрат от глад!"
В същото време Сталин продължава да бъде възхваляван от официалната държавна пропаганда, което се отразява и във вицовете.
Старият Рабинович отива на демонстрацията със знак, който казва: "Благодаря ви, другарю Сталин, за моето щастливо детство!"
Полицаят го вижда:
- Ей, другарю, няма смисъл. Ти си твърде стар; когато си бил дете, Сталин дори не е бил жив!
- Да, и детството ми беше наистина щастливо без него. Благодарен съм за това!
Затворнически шеги
Дори и осъждането за разказване на вицове не може да наруши радостния дух на съветските хора и води до създаването на нови.
Двама затворници се срещат в килията на затвора:
- Защо си тук?
- Заради мързел.
- Как така?
Мой приятел и аз си разказвахме взаимно политически шеги цяла вечер, а след това легнах да спя. Той обаче не беше мързелив, а отиде в полицията и ме натопи първи, така че аз съм тук.
1937 г., двама съветски съдии се срещат точно пред съдебната зала. Единият се смее с глас:
- Здравейте другарю, на какво се смеете?
- Няма значение, чух най-забавната шега!
- Кажи ми я!
- Не, не мога, току-що осъдихa мъж на десет години в ГУЛАГ за разказването ѝ...
Разбира се, хората не престават да си разказват вицове, когато Сталин умира и времената стават малко по-спокойни. Например, има много смешни истории за Брежнев, който управлява СССР от 1964 до 1982 г. Всъщност има толкова много, че публикувахме отделна статия за тях.