Как Съветският съюз опитва да продаде "Москвич" на американците (ФОТОГАЛЕРИЯ)

История
ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
Автомобилът "Москвич" е символ на съветската средна класа. Но когато става въпрос за износ в САЩ, нещата не се развиват по план… Тази история е достойна за холивудски филм.

Йосиф Сталин е страстен любител на чуждестранните автомобили. Веднъж, когато вижда модели на Opel и Ford на изложба в Кремъл през 1940 г., той решава, че СССР също трябва да има свой собствен серийно произвеждан автомобил. Неговото желание е прието като заповед. И "Москвич" е точно такава кола. Създаден е от едноименното предприятие с помощта на производители на автомобили от Детройт (в САЩ е изпратена делегация). То фалира след разпадането на СССР. Но преди това колите на марката "Москвич" се превръщат в това, което са предназначени да бъдат - "народна кола", която може да се изнесе на Запад.

Първият модел се появява през 1947 г. и няколко години по-късно вече успешно се изнася за Египет и капиталистическите Франция и Норвегия. Достъпът до американския пазар би бил чудесно допълнение и, освен това, лозунгът "догонване и изпреварване на Америка" е нещо като стратегия за развитие на държавата по това време. През есента на 1959 г. тази мечта почти се превръща в реалност. Сталин вече е мъртъв, Никита Хрушчов е съветски лидер и именно той се среща с Дуайт Айзенхауер, 34-тия президент на САЩ.

Ако се вярва на спомените на главния конструктор на автомобила Александър Андронов, когато по време на срещата се повдига темата за автомобилите, Айзенхауер дава зелена светлина за продажбата на "Москвич-407" на американския пазар и добавя, че ,когато се пенсионира, ще се радва да има такава кола в ранчото си. Същата година Associated Press публикува снимка, показваща съветски "Москвич", който завива от 7-а авеню към 48-та улица в Манхатън. Надписът под снимката казва, че в близко бъдеще 10 000 такива коли ще пристигнат в Америка.

Във времена, в които нито един американски автомобил всъщност не се продава в Съветския съюз, това е значителна сделка за СССР. И наистина се случва: Споразумението с вносителя е подписано. Но обещаните 10 000 автомобила "Москвич" никога не стигат до Америка. Случва се един прословут инцидент: американският разузнавателен пилот Гари Пауърс, с разузнавателния самолет U-2, е свален над територията на СССР. Последвалият международен скандал е първата, но не и единствена пречка.

Още преди самолетния инцидент търговският секретар на САЩ заявява, че ще предприеме мерки срещу "Москвич", за да не допусне той да влезе на американския пазар. Причината е антидъмпинговото законодателство. СССР ще да продаде колата на нелепа цена - 1 500 долара. Също така американска компания наема адвокат, за да докаже, че руският автомобил има компонент с патент, принадлежащ на американците.

В крайна сметка резултатът за "Москвич" е много тъжен. Все пак три автомобила са внесени от частни лица в САЩ в края на 1950-те години. Един от тях по-късно е унищожен в пожар, следите на втория се губят някъде в околностите на Детройт, но историята на третия "Москвич" е като от блокбъстър. Съветското издание "За рулем" я публикува през юли 1988 г.

В началото на 1958 г. той е купен в Европа от американец, който го качва на кораб в Амстердам и го пренася до пристанището на Лос Анджелис. Автомобилът обаче не е допуснат от митниците, защото не отговаря на американските разпоредби и освен това някои от вратите му се повреждат по време на разтоварването. Тогава собственикът решава да го изпрати в Мексико, за да го продаде там. Но щом колата пристига в Мексико, тя е открадната и върната обратно в… Лос Анджелис.

Разбира се, продажбата там не е възможна. Така от колата е взето всичко, което може да бъде свалено, а останало е оставено на улицата. Полицията открива автомобила, който не е регистриран, и го изпраща в местна автоморга.

Собственикът на сметището Бев Кидуел се интересува от неизвестната кола и решава да провери на какво е способна. Той я поправя, кара я малко и после забравя за нея. Но един ден се появява стар приятел, който спешно се нуждае от кола за пътуване. "Москвичът" се оказва единствената налична кола. Да, няма регистрация, но по странно съвпадение приятелят работи за DMV - министерството на моторните превозни средства. Получени са временни документи за регистрация на автомобила и Кидуел купува колата от щата Калифорния за 35 долара.

Историята не свършва дотук. Колата остава при Кидуел, ръждясва в автоморгата цели 20 години. През 1981 г. той я затваря и решава да продаде автомобила. Колекционерът Гари Брикен се натъква на обявата във вестник. Купува колата в окаяно състояние само за 300 долара.

Следва дълга и мъчителна работа по намиране на части за колата. Няма нито диаграми, нито инструкции. Частите са поръчани от Европа и са необходими месеци, за да пристигнат. След като получава всички необходими компоненти, Гари кара колата на механик, но няколко дни по-късно открива, че и механикът, и колата му са изчезнали… След 6 седмици издирване, той открива автомобила в хамбар на 8 км извън града.

Гари отделя 4 400 долара да възстанови "Сина на на Москва" (както той нарича колата). Но неговите нещастия не приключват дори когато за първи път представя съветската находка на местно автомобилно изложение в Тексас. Съветският флаг и буквите "CCCP" на регистрационния номер не са харесват на много хора. Той дори е посетен от агенти на ФБР, които идват, за да разберат повече за "контактите" му с комунистите.

Дългоочакваното признание идва през 1987 г. на по-престижна автомобилна изложба в Тексас, където колата печели първа награда и се класира на трето място в категорията "Изборът на хората" зад Cobra 427 и BMW M-1 на стойност 250 000 долара.

А знаете ли защо след разпада на СССР ядрено оръжие остава само в Русия?