Битката при Козлуджа: Как легендарният Суворов разбива по-многобройните турски войски

Сражението се случва по време на настъпление на дунавската армия на фелдмаршал Румянцев в Шумла. На 20 юли 1774 г. частите на генерал-фелдмаршал Михаил Каменски влизат в село Юшенли. Тук към тях се присъединява 14-хилядният корпус на Суворов, изминал 20 км през последната нощ. Пътят минава през областта Делиорман, където в село Козлуджа се намират турските въоръжени сили с общо 40 хил. души.

Благодарение на релацията на историците се създава хроника на сраженията. Военните действия започват по обяд. Казашка група, командвана от двамата майори Фьодор Козлянов и Василий Арцибашев, се сблъсква с турска кавалерия на изхода на гората. Генерал-фелдмаршал Каменски описва как със Суворов са свидетели как врагът бяга пред казаците, "цялата ни кавалерия се втурна в неконтролируемо и свирепо преследване", а след това е атакувана от по-многобройните сили на турците в тясно дефиле.

Отстъплението на руската конница заплашва да се превърне в катастрофа. Суворов решава веднага с марш да хвърли гренадири и егери в битката. Освен това, както пише Александър Василиевич в мемоарите си: "Нашите хора бяха ходили цяла нощ и нямаха време да ядат, а конете им не бяха напоени". Въпреки това войниците не се предават и отблъскват три нападения на турската кавалерия и албанската пехота.

След това руските войски започват контраатака и пробиват през гората до турския лагер в Козлуджа. Тук самата природа идва на помощ на уморените войски на Суворов. "Ходихме 14 км в гората и след като излязохме от нея, падна тежък дъжд, който ободри нашите войски и попречи на врага", пише Суворов.

Турските батареи, съставени от най-новите оръжия на френското производство, се опитват да спрат руската офанзива с огън, но са победени от кавалерията и пехотата. Паниката помита еничарите, а след тях цялата турска армия. Главнокомандващият Хаджи-Абдул-Резак, издигайки Корана над главата си, се опитва да спре войниците, които бягат, но те не се подчиняват и дори стрелят по него, за да вземат коня му.

Суворовските герои изминават над 16 км в боя, завземат турския лагер, пленявайки 107 знамена и 29 оръдия. В същото време руснаците губят 57 души, които са убити, има и 134 ранени, а турците губят 500 души и 100 затворници от 40-хиляден корпус. Армията на Османската империя е разпръсната и турският султан е принуден да сключи Кючуккайнарджийския мирен договор месец по-късно.

В памет на славната победа през 1934 г. българското селище е преименувано на Суворово. В града е създаден музей и са издигнати два паметника - на тези, които падат във войната за Освобождението на България и на загиналите руски войници под командването на генерал Суворов.

А знаете ли защо след разпада на СССР ядрено оръжие остава само в Русия?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.