"Големият валс": Как немски войници маршируват през Москва по време на Втората световна война

История
БОРИС ЕГОРОВ
Мечтата на нацистите да минат с марш през Москва все пак се сбъдва, макар и не така, както те си го представят. Почти 60 000 войници от Вермахта, в качеството си на военнопленници, участват в т. нар. "Парад на победените" по улиците на съветската столица.

През лятото на 1944 г. Червената армия нанася на немците най-страшното поражение в историята им. В резултат на настъплението в Беларус, известно като операция "Багратион", части на Вермахта и войски на СС губят близо половин милион душа, а групата от армии "Център" фактически престава да съществува .

Този успех заслужава да бъде отпразнуван и независимо че "Багратион" все още не е завършила, в Москва решават да проведат тържествен парад. Само че в този парад се включват не воините-победители, а пленените немски войници.

Операцията по транспортирането на военнопленниците в Москва и провеждането на Парада е кръстена в чест на американския музикален филм от 1938 г. "Големият валс", който е много обичан в СССР. Макар че парадът цели не само да повдигне духа на жителите на СССР, но и да демонстрира пред съюзниците (а и пред целия свят) мащаба на успеха, постигнат от Червената армия.

Измежду всички военнопленници са подбрани 57 000 от най-здравите войници, способни да издържат многокилометровото шествие. Като добавка ги нахранват добре. Но не ги изкъпват: пред московчани немците трябва да бъдат представени в жалък вид.

От 14 юли в Москва започват да пристигат ешелони с военнопленници. Решават немците да бъдат разположени на стадион "Динамо" и на градския хиподрум. Операцията протича в тайна и много от военните и партийните чиновници изобщо не знаят за нея.

За предстоящото шествие московчани разбират рано на сутринта на 17 юли от радиото. Скоро пред тълпите от насъбрали се хора се разгръща удивително зрелище: немците вървят в големи колони от по 600 души, по 20 военнопленници в редица.

Шествието се води от 19 генерали и 6 полковници в парадни униформи , окичени в медали и отличия. След тях вървят над 1000 офицери и множество обикновени пехотинци. Те са във вида, в който са попаднали в плен.

Нарочно е създадено впечатлението, че цялата тази маса от военнопленници се охраняват от шепа руски войници и кавалеристи с голи саби. На практика обаче сигурността на "Големия валс" е обезпечена от десетки хиляди червеноармейци и около 12 000 служители на НКВД.

Московчани наблюдават "Парада на победените" в пълно мълчание. От време на време се чуват проклятия, отправени към преминаващите немци. Опитите колоната да бъде замеряна с камъни са прекратявани на момента.

Немците имат по-различно отношение към парада, в който се налага да участват: някои хвърлят пълни с ненавист погледи към московчани, а други разглеждат Москва с нескрит интерес. Но повечето гледат на това действие равнодушно и спокойно. "Питах се дали изпитвам унижение? Може би не. На война се случват много лоши неща. Бяхме свикнали да изпълняваме заповеди, затова, докато вървяхме по улиците на Москва, просто изпълнявахме заповедите на хората, които ни конвоираха", спомня си Берхард Браун.

Парадът завършва с основно почистване. По местата, където са минали немските войници, минават миещи машини като символ на почистването на Москва от "мръсотията".

Според някои източници разярени от унижението на войниците си в Москва, немците спешно организират свой собствен парад на военнопленници в Париж, в който включват взетите в плен американски и британски войници. Далеч по-малкият по мащаб "парад" в Париж е слаб опит да се демонстрира мощта на Третия райх. В същото време съюзниците вече се готвят за освобождението на френската столица.

Разберете и бил ли е Съветският съюз ад за германските военнопленници!