Точно след намесата на Съветския съюз в Афганистан и свалянето на председателя Амин от власт бунтът на опозиционерите от Народно-демократичната партия на Афганистан (НДПА), чиято власт се опитва да стабилизира СССР, се превръща от кратка интервенция в дълга и изтощителна война. Броят на държавите, пряко или косвено свързани с конфликта, възлиза на десетки. Включват се и най-големите световни сили, като на практика се формира блок на САЩ и Китай срещу съветското присъствие. Афганистан е просто платформа за сблъсъка.
Getty Images
Първоначалната съпротива на разбунтувалите се части или опитите за директна конфронтация със съветската армия завършват с бързо поражение, след което настъпват незабавни промени в начина на работа срещу СССР и неговия съюзник – афганистанската войска. Войната се превръща в партизанска и ключова роля в нея започват да играят отворената граница с Пакистан и в по-малка степен с Иран. Ограниченият контингент на съветската армия от около 50 000 души след няколко години война е увеличен до 100 000 – минават повече от четири и половина години, но краят на войната не се вижда. Съветското командване и политическият елит съставят амбициозен план, който цели напълно да се отцепи територията на Афганистан от Пакистан, откъдето пристигат оръжия, чуждестранни бойци и инструктори.
Wikipedia
Планът за увеличаване на военните сили и Ограничения контингент до 500 000 души е отхвърлен, затова се пристъпва към рационално решение за блокиране на границите. Повечето войници в съветската армия са от мотострелковата дивизия и не са подготвени за планински сражения и бързи акции. Бързо се пристъпва към увеличаване на силите на спецназа и разузнавателните единици в рамките на парашутните и моторизираните войски. Всички тези реформи изискват границите на Пакистан и Иран да бъдат блокирани от малки групи, които чрез разузнаване получават прецизни данни за местата, през които минават керваните. Те ги причакват и унищожават от засада.
Getty Images
През февруари 1984 г. съветската армия започва да изпълнява плана, известен с кодовото име "Завеса", който в мемоарите си един от участниците във войната нарича "керванната война". Хеликоптерите, които оказват незаменима помощ в непристъпните терени, изиграват своята решаваща роля. Най-много кервани са намерени с помощта на групи от войници, разположени в непристъпни терени с радиолокационни и оптични уреди. Групите са разположени в непосредствена близост до границата и могат да бъдат местени с хеликоптери, моторни превозни средства или пеша в зависимост от отдалечеността и терена. Най-много засади правят парашутистите и спецназовците, чийто брой в Афганистан е увеличен до няколко бригади за целите на тази операция. Идеално планираните засади винаги са покривани от артилерията и могат да извикат на помощ дежурни хеликоптери Ми-24. Съветското командване се опитва да компенсира недостига на хора на терен чрез качествени и напреднали военни методи.
Андрей Соломонов / Sputnik
Резултатът от 5-годишната война срещу керваните потвърждава предположението, че толкова малки сили не могат да покрият повече от 1000 км граница. Действията им успяват да унищожат около 15% от всички каравани, което със сигурност ограничава ефективността на бунтовниците на терен, но не прекъсва потока от оръжие и хора. В операцията спецназ губят около 500 души и унищожават 17 000 муджахидини, пленяват над 800 и унищожават близо 990 каравани. Заедно с действията на останалите видове войски този брой значително нараства по време на операция "Завеса".
Виктор Будан, Георгий Надеждин / TASS
Операцията е прекратена след речта на Горбачов през април 1988 г., след което започва изтеглянето на единицата, натоварена с операцията, към гарнизона, а оттам и обратно в СССР на следващата година. В тази операция съветските войници показват висок професионализъм и мотивираност. И все пак военно-политическите решения, взети на самия връх, слагат край на операцията и водят до пълното изтегляне от Афганистан.
Разберете защо СССР праща свои войски в Афганистан!