Днес сме свидетели на продължаваща конфликт между Сирия и Израел, който се разиграва основно на полето на авиацията и противовъздушната отбрана. В безмилостната борба за доминация в Близкия изток ключова роля играят съвременните методи за водене на война. Руската федерация, наред с Иран, е сред основните доставчици на оръжейни системи за Сирия, продължавайки традицията на Съветския съюз, който в продължение на десетилетия помагаше на Сирия да поддържа паритет с Израел.
Последното мащабно мерене на силите в присъствието на съветите се случва по време на израелската операция "Мир за Галилей". Израелската войска стъпва на територията на Ливан, решена да унищожи палестинските сили. На територията на Ливан влиза и Сирийската войска, за да попречи на израелското настъпление.
От мащабната конфронтация между израелските и сирийските войски през 1973 г. са минали много години и средствата за водене на война вече са коренно различни. Гръбнакът на израелската войска във всяка битка е нейната авиация, а средствата за ПВО или авиацията са отговор, без който войната с Израел би била немислима.
В първата фаза на сблъсъка основният проблем за израелската авиация са ракетните системи "Куб", разположени в долината Бекаа. Те пречат на Израел да постигне пълно господство в небето над Ливан. За тази цел израелците провеждат операция "Арцав 19", чиято цел е да ликвидира батареята на "Куб".
Чрез измама, пускайки дронове напред, с удари от артилерията от земята и самолети, въоръжени с ракети с далечен радиус на действие, израелците успяват да нанесат големи загуби на системите за ПВО със среден обсег. Съветският съюз продължава да доставя техника и изпраща специалисти, които да обучават сирийския състав и да организират ПВО. Между другото, както става ясно в последващия период, това не е достатъчно. Последният "шамар" идва с унищожаването на 10 системи "Шилка" с помощта на американските комплекси за далечно радиолокационно откриване и управление E-2C Hawkeye, които откриват точните позиции на ПВО системите, след което по тях се изстрелват ракети AGM-45 Shrike.
Освен чрез реорганизация на съществуващите средства за ПВО, съветският политически връх начело с Юрий Андропов решава да сложи точка на израелската доминация и чрез най-мощната по онова време система за ПВО С-200. Така започва операция "Кавказ 2".
От книгата "Постиженията на съветската глобална мощ"
На няколко етапа контингент от 8000 съветски войници е изпратен в Сирия заедно със системата С-200, чийто радиус на действие е 200 км. На практика след изпращането на новите средства за ПВО съветските експерти поемат контрола над сирийското въздушно пространство. След пристигането на съветските ракетни полкове сирийският вицепрезидент Абдул Халим Хадам казва: "Сега ни пази лапата на съветската мечка". За Израел това е голям проблем, тъй като системата С-200 държи израелските самолети на голямо разстояние.
Оперативната група се води от генерал-полковник Борис Бочков и генерал-лейтенант Константин Бабенко. След това СССР изпраща в Сирия новите изтребители МиГ-23МЛД в най-модернизирания им вариант. Резултатите не закъсняват. След задействането на трите полка С-200 всички израелски полети в долината Бекаа са прекратени. Борбата във въздушното пространство над Ливан обаче продължава.
Според главния съветник за Сирия генерал Яшкин за шест дни активни бойни действия ракетчиците успяват да свалят девет американски самолета, включително 5 А-6, три Ф-14 и един Ф-4 "Фантом 2". От строя са извадени и четири израелски и два френски палубни изтребителя. Сирийците и съветите твърдят, че са свалили и самолет Е-2 на разстояние 190 км. Израел и САЩ не потвърждават тази информация, но е очевидно, че двете държави прекратяват полетите си, което е и целта на операцията.
Разберете и защо СССР праща свои войски в Афганистан!