Александър Давидов (1878-1880) - първият руски посланик
Историята на Русия и България се е преплитала и преди, но дипломатическите отношения между двете държави са установени официално едва през 1879 г. след създаването на Българското княжество. Първият представител на руските интереси в новата балканска държава е Александър Давидов - дипломат и участник в Руско-турската война (1877-1878). Той започва кариерата си в Лондон, но подобно на много руски славянофили от втората половина на XIX в. напуска Англия и тръгва на война, където застава начело на дружеството на Червения кръст в България. След известно време се разболява от тежка форма на коремен тиф и се оттегля от работата си, но скоро се възстановява и става първият руски посланик в България, където помага на младата държава да организира живота си.
Михаил Хитрово (1881-1883) - политик и поет
Михаил Хитрово е дипломатически агент и генерален консул в България от 1881 до 1883 година. Неговите основни пристрастия са политиката и езиците. Руско-българският въпрос го интересува живо и това се отразява както в дипломатическата му дейност (той участва в създаването на Санстефанския мирен договор), така и в неговото творчество. Съпругата му е дъщеря на Алексей Толстой (известен руски писател, роднина на автора на "Война и мир" Лев Толстой). Той пише стихове и от време на време ги публикува в литературни вестници. Познава и "белия генерал" Михаил Скобелев и дори му посвещава стихове.
Николай Каулбарс (1886) - герой от Руско-турската война
Друг талантлив писател, изпълнявал руски дипломатически мисии в България, е Николай Каулбарс (брат му Александър е министър на отбраната на Княжество България през 1882-1883). Фамилията им идва от древно аристократично семейство на шведски барони. През XVIII в. семейството на Каулбарс приема руско поданство и оттогава вярно служи на Руската империя и активно участва в нейния живот - по време на Руско-турската война (1877-1878) Николай Каулбарс ръководи пехотна дивизия и дори получава награда за храброст след преминаването на Балканите през януари 1879 година.
Дмитрий Сементовски-Курило (1907-1911) - между освободителите и освободените
Както казва историкът Петър Куцаров, трудно е да се надцени приносът на Дмитрий Сементовски-Курило за решаването на "българския въпрос". Неговата мъдрост е достатъчна, за да се ръководи не само от собствените си интереси, но и от спецификата на развитието на българския народ. Той е един от първите в Русия, заговорили за важността на етническото самоопределение на българите. Областта на неговото влияние и интереси излиза извън рамките на руско-българските отношения: той допринася и за уреждането на конфликта между България и Сърбия.
Анатолий Неклюдов (1911-1913) – посланик по рождение
Анатолий Неклюдов е друг руски посланик, чието бъдеще е предопределено още от утробата. Древното благородно семейство Неклюдови се корени в Русия през XV в. от германците, които служат в армията на Александър Невски. Представители на това семейство винаги са заемали ръководни постове, включително дипломатически. Повече за тях можете да прочетете в книгата "Стари портрети: семейна хроника" - основната литературна творба на Анатолий Неклюдов, посветена на семейството му.
Александър Пузанов (1967-1972) - селянинът, станал дипломат
С идването на съветската власт висшите държавни постове стават достъпни и за хората с по-скромно потекло. Ако споделяш възгледите на управляващите и работиш неуморно, Родината няма да ти забрави - точно както не забравя и Александър Пузанов. Ако живееше в имперска Русия, той вероятно щеше да си остане обикновен селянин, завършил енорийско училище. Но времената се променят и неговото старание и талант са забелязани. Той е назначен в Народната комисариата за държавен контрол на СССР, а след това се занимава с дипломатическа работа и представлявава СССР в Корея, Югославия и България.
Владимир Базовски (1972-1979) - приятел на Тодор Живков
Човекът, който помага на Тодор Живков да изгради комунизма в България, е Владимир Базовски. За разлика от предшественика му Фьодор Расколников, биографията на Базовски е блестяща: той участва във Втората световна война и се изкачва в кариерната стълбица със забележителна упоритост и постоянство - първо в родния си Новгородски регион, а след това и като посланик в България и в Унгария. Неговота работа не остава незабелязана и той влиза в историята: благодарение на дейността си в България Базовски става единственият руснак, получил Димитровската награда, най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. В родния му Новгород неотдавна бе поставена и негова мемориална плоча.
Вижте и тези 7 бележити български посланици в Русия!