Какъв човек e бил Николай II?

Той получва блестящо, но пасивно образование

В детството си руският цар Николай е обучаван 13 години: първите 8 години са посветени на хуманитарните науки и езиците, а след това 5 години за военно образование, право и политика. Николай знае френски, немски и английски език (говори го като майчин език).

Образованието на Николай обаче е особено, защото слуша само лекции, но никога не държи изпити - според обичаите на руския двор никой не може да поиска от великия княз правилните отговори и да го порицае, ако сгреши. Все още се спори колко точно образован е бил Николай.

Николай е възпитаван в строг аскетизъм

Децата на Александър III, включително Николай, са отгледани в аскетични условия, за да не бъдат "развалени", но това очевидно дава неблагоприятен ефект. Олга Александровна, сестрата на Николай, пише, че децата на Александър често гладуват. Когато семейството е на масата, децата получават последните ястия, когато вечерята вече свършва (а щом императорът стане от масата, всички останали също трябва да приключат, това е задължително), така че не им остава време да се хранят правилно. Яденето между основните хранения е забранено. Моленето на прислугата за храна е неприемливо.

Веднъж младият Николай изяжда съдържанието на кръщелния си кръст. На всички деца в императорското семейство е даден кръщелен кръст с истинско парче от кръста на Христос, вградено във восъчна мастика. Гладният Николай отваря кръста и изяжда всичко вътре, включително и самия кръст.

Николай се интересува от мистичното

Николай вярва в мистицизма, предсказанията и съдбата, въпреки че е православен християнин. През 1891 г., по време на визитата си в Япония, Николай посещава известния отшелник, монахът Теракуто, който може да вижда бъдещето. Монахът предсказва тъмно бъдеще за великия княз. През 1896 г., по време на посещението си в Англия, Николай се среща с Кайро (Луис Хамон), известен гадател, който също предвижда насилствена смърт за него и семейството му.

Но най-известната история е тази, в която Николай отваря писмо от прапрапрадядо си - руският цар Павел. Приживе император Павел лично запечатва това писмо, съдържащо предсказание от монах Авел. След като го прочита Николай дълго време е в лошо настроение. Говори се, че писмото предсказва смъртта му и падането на империята.

Николай е уморен от задълженията си

Николай има феноменална памет: "Той познаваше много хора, които служеха в гвардията, помнеше бойните подвизи на някои и полковете им, знаеше номерата и имената на всеки полк в своята армия…", спомня си генерал Александър Родигер, военен министър (1905-1909).

Но, както твърдят психолозите, феноменалната памет обикновено компенсира лошите интелектуални способности. Дневникът на императора, който е напълно запазен, оставя силно впечатление. Той съдържа малко или никаква информация за политиката, международните отношения, интригите на съда - всичко, което е трябвало да представлява интерес за руския цар през една от най-трудните епохи в историята. Но около 90% от дневника са посветени на ежедневието. "В Санкт Петербург имаше сериозни бунтове. Много хора бяха ранени и убити. О, Боже мой, колко болезнено! Мама дойде при нас от града днес. Закусих с всички, после се разходих с Миша. Мама остана за през нощта", пише Николай на 9 януари 1905 г., в деня на Кървавата неделя, която е началото на Революцията от 1905 г. Но Николай не се интересува от това. Когато е убит министър Плеве, той пише: "Загубих приятеля си, милият Плеве". И на същата страница: "Леля Маруся закусваше с нас… Разхождах се с мама… Пояздих с Миша…"

Много негови съвременници отбелязват, че Николай е феноменално безразличен към въпросите на своята сила и съдбата на Русия. По-късно генерал Дмитрий Дубенски, който присъства по време на абдикацията на Николай, казва: "Той беше такъв фаталист, не можеш дори да си представиш. Абдикира от трона, сякаш просто губи командването над обикновен полк".

"С нормален човек ли си имаме работа?", пише Александър Гучков, друг съвременен политик, който присъства на абдикацията. "Винаги съм се съмнявал в това, но тази сцена ме убеди, че този човек [Николай II] не разбираше напълно какво прави..."

Но Николай има много различни хобита

Николай II, въпреки че не се вълнува много от работата си, се интересува от различни хобита, преди всичко от лов. Подобно на руския цар Александър, вторият в династията Романови - Николай II, има отделен държавен орган, Императорският лов, част от министерството на императорския двор, който се грижи за неговите ловни хобита.

Между 1884 и 1909 г. царят и великите князе убиват 638 830 животни и птици. По време на едно от ловуванията (продължило дни) Николай лично застрелва 1400 фазана. Ужасяващи числа не само заради жестокостта, но и защото царят трябва да прави по-важни неща.

И той ги прави. Той е първият цар, който кара велосипед. Има най-големия европейски паркинг (и от 1906 г. ходи на лов с автомобил). Той обича тениса и играе със семейството си. Николай е и фотограф и си прави селфита, докато империята върви надолу. Последната му сметка за ремонт на велосипеди е от 10 май 1917 г .; и последните му тенис игри датират от същия месец.