От септември 1961 г. във в. The New York Times започват да се появяват съобщения: Съветският съюз се готви да изпробва мощна експлозия. 100 милиона тона тротил отнасят тихоокеанското и атлантическото крайбрежие на САЩ с гигантска вълна. Проектът, наречен "Лавина", предвижда създаването на изкуствено цунами като възможен конкурент на ядрена бомба и предполага огромни жертви сред цивилното население. Изглежда още по-странно, ако човек знае кой е разработил този проект. Автор на бомбата с цунами е академик Андрей Сахаров - човек, спечелил Нобеловата награда за мир и считан за един от най-големите хуманисти на ХХ век. Как е възможно това?
Как да стане катастрофата?
Legion Media
Като начало смъртоносният проект, по-скоро напомнящ сценария за филма "След утрешния ден", отколкото реалните планове на държавата, не е руска идея. Първите опити за предизвикване на цунами са водени от американците. Тяхната строго секретна операция се нарича Project Seal и същността ѝ е абсолютно същата - да "измие" противника от лицето на земята със свръхмощна вълна.
Някога военноморския офицер Е.А. Гибсън забелязва как "разчистването" на кораловия риф около тихоокеански острови с взрив води до голяма вълна. Предполагайки, че размерът на вълната е в пряка зависимост от силата на експлозията, военните решават да тестват тази теория. Изпитанията започват през 1944 г. край бреговете на Нова Каледония, където са взривени 3700 бомби, а по-късно и близо до Окланд, Нова Зеландия.
"Беше абсолютно удивително. Първият случай, в който някой имаше идея за разработване на оръжие за масово унищожение на базата на цунами... а Нова Зеландия изглежда успешно го е развила до степен, че може да е проработило", спомня си новозеландският режисьор Рей Уору, открил протоколи от тестовете в архивите от Втората световна война.
Sputnik
В същото време Съветският съюз много бързо получава разузнавателна информация за тестовете в САЩ и ги намира за чудесна идея. Много по-успешни от самолетите с ядрени бойни глави, които лесно се проследяват от ПВО. Никита Хрушчов, който по това време ръководи страната, заповядва идеята да бъде разработена.
"Засрамих се"
AP
По това време СССР вече е разработил своя водородна бомба, а един от нейните създатели е физикът Андрей Сахаров. Група учени, включително и той, трябва да се справят с тестването на бомбата в нови условия - във водата. Проблемът е как да бъде доставена.
В мемоарите си Сахаров ще напише: "След като изпробвах "голямото" изделие [огромна водородна бомба, наречена Цар Бомба], се притесних, че няма добър носач за него (бомбардировачите не се броят). Във военния смисъл работихме напразно. Реших, че такъв носител може да бъде голямо торпедо, изстреляно от подводница. "Беше планирано ударът да се извърши срещу американска военноморска база". Разбира се, унищожаването на пристанищата, както от повърхностен взрив на торпедо, изскочило от водата със 100-мегатонен заряд, така и от подводен взрив, неизбежно се свързва с много големи човешки жертви", съзнателно пише Сахаров.
Същевременно той разказва как споделя идеята си с контраадмирал Пьотър Фомин, който ръководи ядрените оръжия и ядрените тестове на флота. Фомин е шокиран от проекта, нарича го "канибалско масово убийство" на мирно население. "Засрамих се и никога повече не обсъждах проекта си с когото и да било", спомня си Сахаров
Но други методи са активно обсъждани. Предполага се, че торпедо със свръхмощен заряд може да бъде изстреляно на безопасно разстояние чрез инсталиране на часовников механизъм в него. Така то би избухнало в точното време, причинявайки цунами. Друг вариант е торпедото да се превърне в бомба със закъснител и да бъде оставено край бреговете на Съединените щати. То може да бъде взривено по всяко време.
Може ли наистина да проработи?
И да, и не. Разбира се, свръхмощна бомба би вдигнала вълна, но както показват тестовете, тя няма да отговори на очакванията. До това заключение стигат и САЩ, и СССР.
Физикът Борис Алцхулер например казва, че няколко американски ядрени физици попаднали в Института по физика на Руската академия на науките през 2002 г.: "И един от тях ми каза в частен разговор, че когато е работил в Лос Аламос, докато е бил млад, е бил инструктиран да изчисли параметрите на водородна бомба, чиято детонация в дълбините на океана би създала вълна, способна да унищожи СССР". Той прави изчисления и стига до извода, че създаването на цунами с височина 1 км в Северния ледовит океан е напълно възможно. Заключението на доклада му обаче е отрицателно - географският размер на Съветския съюз прави целия проект безполезен. "Вълната няма да достигне Москва и сибирските атомни мини. Да не говорим за факта, че тази вълна ще върви в концентрични кръгове във всички посоки, включително САЩ, Канада и Европа", се казва в доклада му.
Колегата на Сахаров по създаването на супербомба Юрий Смирнов също заявява, че няма да се получи. Атлантическият океан е твърде плитък, а едно гигантско цунами в Тихия океан ще доведе само до унищожаването на Калифорния. Освен това вълната няма да пропусне Кордилерата, която е безполезна от военна гледна точка.
Съединените щати спират проекта и Хрушчов обръща внимание на аргументите на военните и учените, отменяйки заповедта за оборудване на подводниците с водородни бомби.
Какъв човек е Сахаров?
Ю. Рост / TASS
Когато Сахаров пише мемоарите си, той вече не изпитва симпатии към съветското правителство и признава: "Създадох илюзорен свят, за да се оправдая". Но през 1950-те години той е отдаден комунист и вярва, че страна, която изгаря Хирошима и Нагасаки, може да направи същото с родината му.
Нещо повече - той е убеден, че да премахне тази заплаха е негово морално задължение и никога не изразява угризения за участието си в "канибалски" проекти (за които на 32 години му е присъдено званието академик). Те, вярва Сахаров, пазят света от трета световна война. "Днешните термоядрени оръжия никога не са били използвани срещу хора във война. Най-страстната ми мечта (по-дълбока от всичко друго) е това никога да не се случи, за да може термоядрените оръжия да сдържат войната, но никога да не се прилагат".
"Той живя твърде дълго в някакъв изключително изолиран свят, знаеше малко за събитията в страната, за живота на хора от други слоеве на обществото и за историята на страната, в която и за която работеше", казва Рой Медведев, писател, историк, изследовател на биографията на Сахаров и негов съвременник.
До 1975 г., когато Сахаров става лауреат на Нобеловата награда за мир, той вече е гласът на дисидентски и правозащитни движения и е един от основните разобличители на престъпленията на Сталин пред западната аудитория.