Защо Великобритания и СССР нападат Иран заедно с нацистите на прага на Москва?

През катастрофалното лято на 1941 г. Вермахтът окупира по-голямата част от Балтийския регион, Беларус, половината Украйна, приближава се до Ленинград (днешен Санкт Петербург) и е на път да стигне до Москва. Изненадващо, като се има предвид заплахата за Русия, съветските лидери решават да открият нов фронт на хиляди километри от Европа – срещу Иран. 

Иран е причина за големи тревоги сред Съюзниците. Въпреки обявения неутралитет той заема силни пронемски позиции. Третият Райх има колониално влияние върху иранската политика и икономика, а в страната върви голяма германска разузнавателна операция. Всички настойчиви британски и съветски молби да бъдат прогонени множество германски граждани са отхвърлени от иранския лидер Реза Шах Пахлави. 

Тази ситуация е неприемлива, особено като се има предвид, че през Иран минава важен маршрут по схемата "заем-наем" през т. нар. "Персийски коридор". За да изключат опасността Иран да помогне (или дори да се присъедини към военната кампания на Оста) Съюзниците се споразумяват да поемат страната под свой контрол до края на войната. На 25 август 1941 г. съветските и британските войски започват съвместна инвазия в страната под названието "Операция Съгласие". 

Съветският съюз намира законна причина за инвазията и не обявява война на Иран. Той се позовава на Руско-персийското споразумение от 1921 г., според което: "Ако трета страна реши да използва персийската територия като база за операции срещу Русия, Русия има право да изпрати войските си във вътрешната част на Персия с цел извършване на военните операции, необходими за нейната защита". 

Неочакваната съветска и британска инвазия, включваща операции по въздух в тила на врага, и абсолютната доминация на авиацията на Съюзниците в небето не оставя почти никакъв шанс на иранската армия, която отстъпва по численост. През първите дни иранците се опитват да се съпротивляват, но скоро усилията им преминават в хаотични битки и се стига до масово предаване. 

Като виждат, че армията им понася поражения на всички фронтове, лидерите в Иран заповядват на войските да свалят оръжието на 29 август. На следващия ден британските и съветските войници се срещат в Сенендедж. На 31 август те си стискат ръцете в Казвин, само на 160 км от Техеран. 

На 15 септември съюзническите войски навлизат в Техеран, където провеждат съвместен военен парад. Цялата кампания струва живота на 40 съветски и 22-ма британски войници. Иранците губят над 800 души, а при съюзническите бомбардировки на ирански градове загиват и 200 цивилни. 

Съветските войски окупират северната част на страната, а британците – южната и югозападната част. Иран получава нов лидер. Реза Шах Пахвали абдикира и отстъпва поста на сина си Мохамед Реза Пахлави, под чието ръководство страната обявява война на Германия. Това позволява безпроблемното функциониране на "Персийския коридор", а по-късно и домакинството на конференцията на съюзническите лидери в Техеран през 1943 година. 

Решено е Съюзниците да напуснат Иран шест месеца след края на войната. И докато Великобритания евакуира войските си навреме, съветите не бързат толкова много. Сталин организира създаването на няколко държави-марионетки – Народна република Азербайджан и Република Махабад – в Северен Иран с намерението по-късно да ги анексира. 

Този ход провокира остра дипломатическа реакция от страна на Запада и на ООН, които в крайна сметка принуждават СССР да се откаже от плановете си и да остави двете държави-марионетки на мира. Скоро иранската армия възстановява контрола си над северните територии на страната. 

Вижте и тези 17 чуждестранни столици, в които е влизала руската армия!