Защо Япония не напада СССР по време на Втората световна война?

"Всеки ден беше един и същ: японците атакуваха при изгрев и спираха едва когато се стъмнеше", спомня си Иван Карпенко, който командва картечен отряд по време на битките при Халхин Гол между СССР и Япония.

"Не си спомням да сме пленявали някакви затворници. Не ги вземахме. Но всеки ден в продължение на час ги оставяхме да събират загиналите и те го правеха".

Битките при Халхин Гол са странни. От една страна пет месеца (от май до септември 1939 г. в Далечния изток се води свирепа битка с танкове и военновъздушни сили, която отнема хиляди животи. От друга страна нито една от страните официално не е обявявала война на другата и никоя не се бори за собствените си земи.

И все пак този странен конфликт е съдбоносен и до голяма степен оформя хода на ВСВ, убеждавайки Япония да не атакува СССР от изток през 1941 година. Освен това в Халхин Гол се намира и маршал Георгий Жуков, човекът, който по-късно повежда Червената армия, за да победи германците, и признат за брилянтен военен лидер.

Японското разширяване

До 1939 г. японците разширяват империята си и сферата си на влияние далеч отвъд своите острови. Окупират Корея и създават марионетната държава Манджоу-Го в Северен Китай (Манджурия). Това значи, че Япония трябва внимателно да балансира на ръба на пряк сблъсък със СССР и съюзника му – комунистическа Монголия. Нещо повече, през 1936 г. Япония застава на страната на нацистка Германия, подписвайки Антикоминтерновия пакт, насочен срещу СССР. Това значи, че съветско-японските отношения минават от лоши към по-лоши.

През 1938 г. двете страни за първи път се сблъскват на откритото бойно поле – край езеро Хасан на съветско-манджурската граница. СССР надделява. Година по-късно Квантунската армия прави още един опит – този път като атакува Монголия.

Недоразумение или провокация?

Халхин Гол е река в Монголия, която, според японците, е трябвало да бъде граница между Монголия и Манджоу-Го, докато Монголия (и мощният ѝ съюзник СССР) настоява границата да е на няколко мили източно от реката.

"През 1938 г. японците изпращат офицер в спорната зона, който съобщава... че граничната линия е на Халхин Гол", казва японският историк Кото Касахара пред Лента.ru, като добавя, че целият инцидент може да е просто едно голямо недоразумение.

Междувременно съветските и руските историци са сигурни, че конфликтът няма нищо общо с картографията и че "недоразумението" е просто предлог за по-нататъшното разширение на Япония.

"Токио е раздразнен, когато СССР помага на Китай (който се бори срещу Япония). Така решава да предприеме провокация срещу СССР, така че той да стане свидетел на японската мощ и да престане да помага на Китай", отбелязва се в История на международните отношения (под редакцията на Анатоли Торкунов, ректор на Московския държавен институт по международни отношения).

Битка насред нищото

Японските войници, действащи съвместно с манджурската армия, през май 1939 г. напредват към териториите под контрола на Монголия, като не срещат почти никаква съпротива. Монголците и много по-важно – съветите, се нуждаят от време, за да съсредоточат силите си и да нанесат удар. Мястото, където двете сили се сблъскват, е далеч от съветските военни бази, така че изначално има проблеми с логистиката и транспорта.

Битките не носят голям успех за 57-ми армейски корпус на СССР, разположен в Монголия: когато избухва конфликтът (май-юни) японските ВВС доминират в небето, а съветските сили са слабо организирани, за да отблъснат атаките им.

"Халхин Гол подчертава много слабости на Червената армия. Войниците не са подготвени за битката: липсва им опит от близки боеве и в резултат на това е лесно да бъдат разпръснати", твърди историкът Валерий Вартанов. Съветите имат още проблеми с координацията на ходовете си: решенията се вземат в Москва, която е на 6000 км на запад.

Жуков е на фронта

За да промени играта, Йосиф Сталин изпраща точните мъже: генерал Григорий Щерн, който предоставя цялата необходима инфраструктура за доставките на провизии и подкрепление на фронтовите линии (нужни са 4000 превозни средства, които трябва да изминат 800 км до най-близките съветски бази); командирът на съветските ВВС Яков Смушкевич, който заедно с опитните си пилоти бързо обучава пилотите на 57-ми армейски корпус как да се бият с японците във въздуха; и генерал Георгий Жуков, който поема цялостното командване.

Дори след като става национален герой след победата над нацистите във ВСВ, Жуков по-късно си спомня важността на Халхин Гол: "Все още обичам тази операция".

Подходът му е рисков и противоречив. Например, когато японците преминават през реката на 2 юли и съветите се изправят пред заплахата да бъдат заобиколени, Жуков нарежда бързо нападение от 11-та танкова бригада – без никаква подкрепа. Макар 70% от съветските танкове са разрушени, те изпълняват задачата и изтласкват врага обратно от другата страна на реката. През август съветите преминават в контранастъпление.

По това време в боевете участват около 57 000 съветски и 75 000 японски мъже, твърди историкът Александър Шишов. Битките са тежки и безпощадни – японците се бият смело и почти никога не се предават, вместо това се самоубиват. Но тактиката на Жуков, както и надмощието на танковете и самолетите, помагат на съветите да надделеят. До 4 септември 6-та японска армия е напълно разгромена и върната обратно до първоначалната граница.

Последствията

На 15 септември 1939 г. СССР и Япония подписват споразумение за примирие. Следващото изправяне на страните в битка една срещу друга е едва през 1945 г. след разгрома на Германия. Интересно, но Япония никога не опитва да атакува СССР, дори в най-суровите времена от Втората световна война.