Руската баня: как са се къпели царете?

Чуждестранните гости на Русия през XVII в. са изумени от броя на обществените и частни бани в страната и от това колко често се къпят хората. Означава ли това, че европейците в онези години се къпят по-малко от руснаците? И да, и не.

Къпели ли се руснаците повече от европейците?

Периодът от XIII до XVI в. е разцветът на културата на къпането в Европа. Във всеки град има десетки обществени бани. През 1334 г. във Виена те са 26, във Франкфурт – 29, в Париж – 30... Но през XV-XVI в. повечето обществени бани са затворени, а европейците започват да се къпят все по-рядко, включително благородниците и царските особи.

За това има няколко причини. На първо място, след XIV в. Черната смърт преполовява населението на Европа. След десетилетия на смърт много от оцелелите губят желание да посещават обществените бани. На второ място, протестантските религиозни възгледи забраняват мъжете и жените да се къпят заедно и заклеймяват голотата на обществено място като грях. И на последно, но не и по важност място, е Малкият ледников период, който продължава грубо от XIV до XIX век. Заради студа европейските гори намаляват сериозно, което увеличава рязко цената на дървата за горене и превръща къпането в много скъпо удоволствие.

Това обаче не се отнася за Русия, която има огромни масиви от гори и изобилие от дървен материал. Така че руснаците се къпят на воля – обикновено не по-малко от веднъж седмично.

Луга за царя

Във всеки дворец царят си има бани, наречени "миялни". Такива има и в мъжките, и в женските части на двореца. Царската баня е доста просторна. Антрето ѝ се използва за почивка преди и след къпането. Подът е покрит със свежо, ароматно сено, с което са напълнени разпръснати наоколо възглавници.

В самата баня има руска печка с нагряти камъни. Водата се топли, като в голям съд се хвърлят камъни, където след това сяда царят.

В печката се гори брезово дърво, а за масаж се използват брезови метлички – в брезата има много смола, затова руската баня е хипоалергична и стимулира имунната система.

Понякога царете се мият със сапун, но през XVII в. обикновената луга (т. нар. пепелява вода, която представлява калиева основа, получена чрез прецеждане) също се използва за миене на тялото, а розовата вода (а понякога и шипковата вода) се използват за миене на косата.

В общи линии царските навици в банята са същите, като на всички останали руснаци. Една от важните разлики обаче, е че в банята на царя има кръст и икони за разлика от обикновените селски бани, които се смятали за несвяти места.

Руските императори: банята като прием

Според европейските традиции от XVIII в. царската баня е помпозна церемония. Но в Зимния дворец на руските императори традиционната баня се слива с къпането в европейски стил.

Петър Велики организира подобни бани в "комбиниран стил" в двореца си "Монплезир" (разположен в Петерхоф край Санкт Петербург). Днес тази баня е отворена за посещения, но е реконструирана през 1866 година. Дъщерята на Петър, Елисавета, има бани в императорски стил с изрисувани тавани, проектирани от италианския архитект Антонио Перезиноти.

В банята на император Александър I стените на всички стаи са декорирани със стенописи. Там има и кабинет с бюро и други мебели. Банята на императрица Александра (съпруга на Николай I), решена в мавритански стил, е с площ от 40 кв. м. Струва 42 000 рубли – заплатата на императорски министър за 20 години. Говори се, че през 1834 г. императрицата организира голям прием в тази стая.

Съпругът ѝ Николай I не обича да се къпе често: през 1833 г. например той използва частните си бани общо 11 пъти и посещава руската баня само 4 пъти. Той вероятно обаче е първият мъж в Русия, ползвал душ. През 1840-те той разполага с 3-метров шкаф с "апарат за дъжд", както го описват в историческите документи. В шкафа има 10 душа – отгоре и отстрани – подобно на съвременните душове с джакузи функции. Заема тази идея от Англия, която посещава през 1844 година.

Баните в Зимния дворец често се ремонтират, тъй като различните императори имат различни хигиенни навици. Мъжките бани обикновено са в мазето, а баните на дамите – на приземния етаж. Александър III, който е ревностен привърженик на руските корени и навици, обича да се къпе със своите приятели и колеги. Синът му Николай II заповядва да се построи плувен басейн от мрамор. До него се стига от кабинета му по стълба, а водата минава през различни филтри. "С удоволствие се изкъпах в банята си, а след като изпих едно кафе, се захванах с уморителните телеграми", пише Николай в дневника си на 1 януари 1896 година.

Предлагаме ви и нашия наръчник за баня: как да се запарите по руски - стъпка по стъпка!