Getty Images
През септември 1939 г. граф Фридрих-Вернер фон Шуленбург, 63-годишен германски дипломат, служи като посланик в Съветския съюз и не би могъл да бъде по-щастлив. Германия и СССР тъкмо са подписали Договора за ненападение, известен като пакта Молотов-Рибентроп. Шуленбург силно вярва, че мирът с Русия е от решаващо значение за доброто бъдеще на Германия.
"Това е дипломатическо чудо… Надявам се, че никакви обстоятелства няма да разрушат ситуацията, която е просто отлична сега. Поне ние [дипломатите] изпълнихме задачата си... Надявам се, че от това ще излезе нещо добро!", пише той емоционално на приятел след подписването на пакта.
За съжаление в крайна сметка нищо хубаво не излиза. На 22 юни 1941 г. нацистка Германия нарушава договора, атакувайки СССР, а всички сили и всички усилия на Шуленбург да предотврати подобен изход са напразни. Но защо такъв човек служи при Хитлер?
Дипломат от старата школа
Getty Images
Шуленбург вероятно би се съгласил с нещо, казано от Йосиф Сталин по време на Втората световна война: "Хитлеровците идват и си отиват, а германската нация ще остане." Дипломатическата служба на Шуленбург започва през 1901 г., много преди нацистите да дойдат на власт. Потомък на старо благородническо семейство, той работи като дипломат през целия си живот само с едно прекъсване, за да се бие в Първата световна война, за което получава Железен кръст за храброст. Правителствата се променят, но Шуленбург работи професионално с всички тях.
Той е посланик в Иран от 1922-1931 г., след това в Румъния от 1931-1934 г., но истинското предизвикателство за него идва, когато е назначен в Москва през 1934 година. Макар Шуленбург да не е русофил, той споделя убеждението на Ото фон Бисмарк, че, за да запази силата и богатството си, Германия трябва да запази мира с Русия.
"Той придава голямо значение на германско-съветските и немско-руските връзки… За него няма алтернатива на ползотворното съвместно съществуване на тези две големи държави в мир", пише Рюдигер фон Фрич, германският посланик в Москва, в статия за "Новая газета" през 2014 година. Въпреки това, понеже нацистите ръководят германската външна политика от 1933 г., поддържането на добри отношения между Москва и Берлин се оказва изключително трудно.
Кризи и компромиси
Getty Images
"Никой друг не може да представлява Германия в СССР в онези тежки времена толкова съвършено, с такава предпазливост и достойнство, както Шуленбург", отбелязва Густав Хилгер, германски дипломат, работил в съветското посолство през 1930-те години. Шуленбург прави всичко възможно, за да намали напрежението между двете страни през 1938-1939 г., тъй като те са на ръба на война.
През 1938 г. постига споразумение с Максим Литвинов (съветският външен министър от 1930 - 1939 г.), че двете страни ще се въздържат от взаимни ругатни в пресата. Той също така помага за удължаването на търговския договор от 1938 година. Но, както и всеки дипломат, Шуленбург не може да надхвърли изпълнението на заповедите на своето правителство и затова толкова силно подкрепя подписването на пакта за ненападение между Германия и СССР.
Лъжите на Хитлер
Getty Images
Затоплянето в отношенията между СССР и нацистка Германия е краткотрайно. През 1941 г. се появява ново напрежение, когато Москва риторично подкрепя Югославия след нашествието на Германия и нови слухове за война изпълват въздуха. Шуленбург се опитва да се обърне директно към Хитлер, като му пише бележка за това доколко опасна би била съветско-германската война.
Хилгер пише в мемоарите си следното: "На 28 април 1941 г., докато е на работно пътуване до Берлин, Шуленбург се среща лично с Хитлер. Посланикът вижда, че бележката му лежи на масата на Хитлер, но не може да каже дали Хитлер я е чел. Въпреки това, докато се сбогува, Хитлер отбелязва извън контекста на разговора: "Още нещо, Шуленбург. Няма да влизам във война с Русия!"
Спойлер: Той лъже. Шуленбург, макар и де юре член на нацистката партия, не е истински нацист и затова Хитлер не му вярва. Както Йозеф Гьобелс, германският министър на пропагандата и близък сътрудник на Хитлер, по-късно пише в дневника си: "Нашият посланик в Москва няма представа, че Германия ще атакува... Той настоява, че най-добрата политика ще бъде приятелство и съюзничество със Сталин... Няма съмнение, че неинформирането на дипломатите за нашите реални намерения е най-добрата възможна политика."
Всичко е загубено
Getty Images
На 22 юни 1941 г. Шуленбург идва в Кремъл, за да информира Вячеслав Молотов, наследник на Литвинов като външен министър, че войната е започнала - по това време германските войски вече са стъпили на съветска земя, без да обявяват война. Самият посланик тъкмо получава поръчката от Берлин и се чувства абсолютно смазан. Докато разговаря с Молотов, той "вдига ръце към небето с израз на безсилие на лицето си", спомня си Хилгер.
Щуленбург трябва да напусне Москва, след като избухва войната. Служи в министерството на външните работи в Берлин от 1941-1944 г., ръководейки Комитета за Русия, официален пост без никакво политическо влияние. Не е изненадващо, че той е недоволен от Хитлер и неговата политика.
Смърт и наследство
Getty Images
Това недоволство кара стария дипломат да се присъедини към редиците на германската антинацистка съпротива. През 1944 г., по това време е ясно, че Германия губи войната, няколко високопоставени офицери и служители правят заговор за убийство на Хитлер. Участието на Шуленбург в заговора е незначително, но той може да изиграе важна роля, ако е успешно - няколко източника го определят като възможен външен министър. Опитът за покушение обаче не успява и Шуленбург, подобно на много други конспиратори, е екзекутиран.
Въпреки че кариерата на Шуленбург е рязко прекратена, неговата мъдрост и принципи са възхвалявани в постнацистка Германия. Както посланик Фрич пише: "Ако посетите посолството на Германия в Москва, ще срещнете посланик Шуленбург: паметникът му стои в канцеларията, а портретът му виси в резиденцията на посланика, до портрета на големия му предшественик Ото фон Бисмарк... личността на Шуленбург и принципите му свидетелстват: заслужава такъв спомен."