Както председателят на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси подкрепи разследването за импийчмънта на американския президент Доналд Тръмп, ние решихме да погледнем назад в историята на Русия – и как първият ѝ президент Борис Елцин устоява на три опита за импийчмънт.
Първите два опита през 1993 година
Държавна дума на Федералното събрание на Руската федерация
Борис Елцин е избран за президент на Руската федерация през 1991 г. – точно след разпадането на Съветския съюз. Но скоро след март 1993 г. политическата криза, която настъпва в правителството на страната, достига своя пик. Конгресът на народните депутати, свещен политически орган от съветско време, се обръща срещу президента и политиката му, твърдейки, че Елцин и икономическите му реформи водят страната към катастрофа. Процедурата по импийчмънт започва след телевизионното обръщение на Елцин към руския народ, където той заявява, че е възможен специален режим на управление до провеждането на референдума по въпроса за доверието към президента и парламента (референдумът трябва да се състои през април 1993 година).
Какво се има предвид под "специален режим" не е напълно ясно, но последвалите събития правят този въпрос безсмислен. Конгресът на народните депутати се обръща към Конституционния съд на Русия, твърдейки, че решението на Елцин е противоконституционно и Съдът дава възможност да бъде започнат импийчмънт. Конгресът обаче не събира достатъчно гласове: 617 от 1033 (а се нуждаят от 689 гласа).
Тъй като импийчментът се проваля, Конгресът обявява референдум на руското правителство за доверие в президента Борис Елцин. Мнозинството от руснаците изразяват доверието си в президента, което му дава достатъчно подкрепа за провеждането на конституционна реформа и въвеждането на решението за прекратяване на Конгреса на народните депутати.
Държавна дума на Федералното събрание на Руската федерация
През септември 1993 г. Върховният съвет на Руската федерация (постоянен парламент, избран от Конгреса на народните депутати) обявява действието на Елцин по разпускането на Конгреса на народните депутати за неконституционно и че той с управлението си всъщност извършва държавен преврат. Последва военен конфликт между Елцин и Върховния съвет и има ужасни човешки жертви. Но в крайна сметка Върховният съвет и Конгресът на народните депутати, като органи на остарялата съветска политическа система, са разпуснати. През декември 1993 г. руснаците гласуват на референдум за новата Конституция.
Опитът за импийчмънт от 1999 година
Третият и най-известен опит за импийчмънт на президента Борис Елцин е иницииран от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) през 1998 година. Комунистите казват, че Елцин е извършил 5 големи политически престъпления по време на своето управление и го осъждат за всяко от 5-те.
AP
Първият етап от процедурата по импийчмънт е гласуването на Държавната дума (долната камара на руския парламент), която съдържа 450 депутати. Членовете на Думата трябва да гласуват отделно за всяко от 5-те обвинения. Нито едно от тях не събира 300-те необходими гласа за продължаване на процедурата по импийчмънт:
1) Крахът на Съветския съюз. Комунистите твърдят, че решението за разпада на Съюза, одобрено и приложено от Елцин през 1991 г., драстично намалява икономическата, военната и политическата мощ на Русия и другите съветски републики. 239 гласа от 450.
2) Конституционна криза от 1993 година. Комунистите смятат, че действията на Елцин от 1993 г. (действията, които водят до първия и втория опит за импийчмънт на Елцин), са неконституционни и са реален преврат. 263 гласа от 450.
3) Избухването на война в Чечения. КПРФ заявява, че заповедта на Елцин да започне военни действия в Чечения през декември 1994 г. е престъпление, довело до множество човешки жертви. 283 гласа от 450.
4) Отслабването на отбраната на страната. КПРФ твърди, че много от действията на Борис Елцин (като намаляване на разходите на държавата за отбранителната индустрия, намаляване на общия военен бюджет и т.н.) са насочени към унищожаването на военната система на страната. 241 гласа от 450.
5) Геноцидът на руския народ. КПРФ твърди, че Елцин е виновен за намаляването на руското население от 1992 до 1998 г. и за цялостното лошо състояние на страната. 238 гласа от 450.
Reuters
В крайна сметка нито едно от обвиненията не събира достатъчно гласове, за да се случи импийчмънтът. До края на 1999 г. обаче става ясно, че Елцин планира да напусне поста си и на 31 декември 1999 г. той подава оставка, изненадвайки всички, като назначава Владимир Путин за свой наследник.