Шест войни и конфликти, в които Русия и Великобритания са били съюзници

Войната за австрийското наследство (1740-1748)

Когато в средата на XVIII в. Франция, Прусия и Испания решават да "отхапят" големи парчета от обширната Хабсбургска империя, нито Великобритания, нито Русия не могат да стоят безучастно и да позволят на Париж и Берлин да засилят позициите си.

Докато Берлин е съсредоточен върху Франция, руските армии се изправят срещу войските на пруския крал Фридрих Велики. В края на конфликта през 1747 г. обаче Лондон и Санкт Петербург подписват конвенция, според която 37 000 руски войници са изпратени в Рейнланд, за да се бият с французите.

Военната намеса на руснаците и британците помага на Хабсбургите да съхранят общото статукво в Европа. Въпреки някои териториални загуби те запазват повечето от земите си и не позволяват на Прусия и Франция да разширят владенията си сериозно. Това е повече от добре дошло за Русия и Великобритания.

Коалиционните войни (1792-1815)

В продължение на близо две десетилетия Руската и Британската империя се бият заедно, за да разрушат революционна Франция и да спрат разпространението на "заразните" ѝ идеи в други държави. В това сътрудничество обаче има паузи, през които двете сили спират да си сътрудничат и влизат в конфликт (1800-1801) и дори във война (1807-1812).

Войските на двете държави рядко действат съвместно. Докато Русия води война срещу французите в Германия, Италия и на родна земя, британците се сражават основно с армиите на Наполеон в Испания и Португалия.

Най-голямата съвместно англо-руска операция по време на тези войни се случва през 1799 г. в окупираната от французите Холандия. Британско-руска експедиционна армия е победена от войските на Франция и тяхната марионетка – Батавската република, и са принудени да се евакуират. За британците обаче операцията не е пълна катастрофа, тъй като те успяват да пленят по-голямата част от батавския флот.

Гръцката война за независимост (1821-1830)

В продължение на 6 години европейските сили наблюдават как гърците, смело и отчаяно, се борят за своята независимост от Османската империя. Те подкрепят бунтовниците морално и по дипломатически път, но не се намесват в конфликта.

Когато през 1826 г. обаче османците, с помощта на техните египетски васали, окупират по-голямата част от гръцката територия и поставят революцията им на ръба на провала, Русия, Франция и Великобритания се намесват.

При морското Наваринско сражение на 20 октомври 1827 г. обединеният руско-британски-френски флот напълно разбива османско-египетските сили, които губят над 60 кораба. Тази победа значително помага на гърците да отпразнуват свободата си три години по-късно.

Боксерското въстание (1899-1901)

В края на XIX в. Китай е в тежко положение. Той изостава от великите сили в технически и икономически план и е превърнат от тях в полу-колония.

Така избухва Боксерското въстания. Този масов бунт, насочен срещу чуждестранната намеса, върви ръка в ръка с бруталните убийства на европейци и християни и изгарянето на църкви и посолства.

За да спасят положението, великите сили сформират т. нар. "Алианс на осемте държави", в който, освен Великобритания и Русия, влизат и Германия, Япония, САЩ, Италия, Австро-Унгария и Франция. Съюзниците смазват бунтовниците, а Китай изпада в още по-отчаяно и зависимо състояние.

Първата световна война (1914-1918)

В началото на XX в. Русия, Франция и Великобритания преодоляват (или поне се опитват) разногласията си и заедно се изправят срещу нарастващата мощ на Тройния съюз между Германия, Австро-Унгария и Италия.

Антантата първоначално не е създаден като алианс за взаимна защита, а като асоциация на държави, които споделят един и същи вектор във външната си политика. По време на Втората световна война обаче тя се превръща в мощен военен съюз от над 20 държави.

Неуспешната намеса в Русия и провалената подкрепа на Бялото движение срещу съветите е последната мащабна акция на Антантата, след което тя бързо се разпада. Франция и Великобритания запазват съюзническите си отношения, но този път без Русия.

Втората световна война (1939-1945)

На 22 юни 1941 г., в същия ден, в който нацистка Германия започват операция "Барбароса" срещу СССР, британският лидер Уинстън Чърчил изнася реч, в която обещава на Русия и руския народ "всякаква техническа или икономическа помощ", която е по силите на британците и която може да им е от полза.

Хладните предвоенни отношения между двете държави прерастват в дълбоко сътрудничество, което продължава 4 години. Великобритания активно помага на СССР чрез програмата "заем-наем". Двете държави заедно окупират прогермански Иран през 1941 г. и на практика се сражават с Кригсмарине и Луфтвафе в Северния ледовит океан.

На 3 май 1945 г., край Визмар, СССР и Великобритания си организират своя собствена "среща на Елба", когато Втора британска армия установява контакт с 3-а гвардейска танкова армия на СССР. Малко след края на Втората световна война отношенията между двете държави бързо се влошават и навлизат в епохата на Студената война.

Разберете и как през 1920-те фалшиви новини предизвикват скандал между Русия и Великобритания!