Руските имигранти присъстват в САЩ още от първите дни на държавата. първото преброяване в страната през 1790 г. показва, че броят им надхвърля 10 000.
Всеки социален или политически шок в Руската империя води до масова емиграция. Хората заминават за САЩ в търсене на свобода и по-добър живот: поляците след потушените въстания, евреи, арменци и, разбира се, руснаци: селяни, интелигенция и безброй последователи на преследвани религиозни секти.
Въпреки че в през периода от 1820 до 1870 г. в САЩ пристигат само около 7550 руснаци, броят им нараства рязко през идните години. Преброяването през 1920 г. разкрива, че САЩ има 392 049 граждани, родени в Русия.
Когато през втората половина на XIX в. Русия навлиза в период на политически борби и тероризъм, броят на политически емигранти в САЩ се увеличава сериозно. Изпълнените с революционни идеи руски политически имигранти, наред със своите съмишленици от Германия и Италия, изиграват огромна роля в разпространението на радикални, анархистки и леви идеи в САЩ. Едни от водещите американски анархистки идеолози в онези времена, Ема Голдман и Александър Беркман, са от Литва, която е част от Руската империя.
Поражението в руската революция от 1905 г. засилва потока от революционно настроени хора към САЩ. През 1908 г. в Ню Йорк е създадена една от най-големите и най-влиятелни политически асоциации на руските емигранти – Съюзът на руските работници, който активно разпространява анархистки идеи.
В края на 1910-те радикалното движение в САЩ, в което руснаците играят значителна роля, е толкова силно, че страната е обхваната от т. нар. "Червена заплаха" – страхове, че и в Америка може да избухне бунт, подобен на болшевишката революция от 1917 година.
Правителството предприема масови арести на "анархо-комунисти" в цялата страна. Тези т. нар. "рейдове на Палмър" през 1919 и 1920 г. се ръководят от главния прокурор А. Мичъл Палмър и бъдещия първи директор на ФБР Едгар Хувър. Както пише в "Руските емигранти в Северна и Южна Америка" един от руските емигранти в САЩ, писателят Иван Окунцов": "Животът на руснаците след "рейдовете на Палмър" стана непоносимо труден. Те предизвикаха подозрения към всеки руснак, независимо от политическите му възгледи. Без никаква причина, руснаците бяха уволнявани от фабрики и заводи".
Хиляди са депортирани. На 21 декември 1919 г. пътническият кораб USAT Buford с 249 арестувани радикали на борда напуска пристанището в Ню Йорк и се отправя към съветска Русия като "коледен подарък за Ленин и Троцки". Голдман и Беркман са сред пътниците на този "съветски кивот", както го наричат медиите.
Но руската имиграция в САЩ през първата половина на XX в. не се състои само от революционери. Много художници, поети, писатели и учени са принудени да напуснат Русия след Революцията през 1917 г. и се установяват в Северна Америка. Тези т. нар. "бели емигранти" драстично променят ниското мнение на американците за руснаците.
1920-те са връх за руската култура в САЩ. Именити руски културни дейци, избрали Америка за своя нова родина (като например известният композитор Сергей Рахманинов и художникът Николай Рьорих) организират успешни балетни, оперни и театрални изяви и изложби.
Освен в културата, руснаците дават сериозен принос и в американския научен живот. Водещи учени като пионера в авиацията Игор Сикорски и създателят на телевизионната технология Владимир Зворикин живеят и работят в САЩ. Те помагат на американското общество да забрави русофобията от предишните години, поне докато не започва Студената война.
Вижте и тези четирима гении, които Русия губи преди век!