Как руски евреи стават генерали на Вермахта?

Мишлинги

Не всички евреи загиват в концентрационни лагери по време на Холокоста. Десетки хиляди се бият за Германия в окопите на Втората световна война и дори са предложени за награди.

"Mischlinge" (мишлингите), както нацистите наричат​​ хората със смесени еврейски и арийски корени, могат да служат, но официално им е забранено да се издигат в йерархията и да заемат официални длъжности. На практика обаче всичко зависи от това дали определен човек е благоприятен на режима или не.

И така, десетки мишлинги командват дивизии, корпуси и армии. А за фелдмаршала на авиацията Ерхард Милх, чийто баща е евреин, германецът Гьоринг, който го цени високо, казва: "Самият аз ще реша кой е евреин и кой не".

Статусите на германските и източноевропейските мишлинги коренно се различават. В окупираните територии на Полша и Съветския съюз германците не знаят какъв процент еврейска кръв имат хората. Всички "половинки" са класифицирани като евреи - очаква ги лоша съдба.

Няколко руски евреи обаче успяват не само да избегнат тази съдба, но и да заемат високи постове в германската армия.

Балкански генерал

Бившият полковник от руската императорска армия и активен участник в Гражданската война Борис Щейфон е в Белград, когато Вермахтът напада Югославия през 1941 година. След разгрома на Бялото движение той се установява на Балканите, където се занимава с писане на мемоари и научна дейност.

Още на почетната възраст от 59 години Щейфон не мисли да се връща към военната кариера. Пристигането на нацистите обаче го кара да промени решението си. Югославските комунисти на Йосип Броз Тито засилват борбата си с нашествениците, но воювайки срещу германците, те често убиват емигранти от Бялата гвардия.

За да се борят с тези партизани, немците създават Руския охранителен корпус, в който с охота влизат руски емигранти, живеещи в Югославия. Наброявайки 11 000 души, той е една от най-големите бели емигрантски формации във Вермахта. Освен с "лов" на комунисти, корпусът се занимава със защита на комуникациите, наказателни операции, а през последните години влиза в пряк конфликт с настъпващите части на Червената армия.

Борис Щейфон е поканен в Руския охранителен корпус като началник на щаба и скоро го оглавява. Германците много добре знаят, че Щейфон е син на евреин, приел християнството, но предпочитат да си затворят очите. Според изследователя Иля Куксин кадровото офицерство на Вермахта го разглежда предимно като висококвалифициран военен и убеден антикомунист. За тях e достатъчно, че майка му e рускиня и той e кръстен.

Генерал-лейтенант Борис Щейфон командва корпуса почти до самия край на войната, докато не умира от сърдечен удар на 30 април 1945 година. Самият корпус влиза в Австрия и се предава на британците. Въпреки исканията корпусът не е екстрадиран в съветската страна, тъй като повечето му войници никога не са били граждани на СССР.

Офицер от две разузнавателни служби

Бъдещият генерал-майор на Вермахта Борис Холмстон-Смисловски произхожда от благородническо семейство от еврейски произход. Преминавайки през ада на Първата световна и Гражданската война, той, подобно на хиляди други руски офицери, се оказва в изгнание.

Но докато по-голямата част от белите емигранти, решили да се справят с болшевиките, се присъединяват към германците само по време на войната, то Холмстон-Смисловски навлиза в германските военни среди много по-рано, дори преди Хитлер да дойде на власт. През 1928-1932 г. преминава курсове по разузнаване във Военното управление на Райхсвер.

Познанствата, придобити по това време, му позволяват впоследствие да заеме висши длъжности в структурите на военното разузнаване Абвер. Въпросът за еврейското родословие на толкова ценен кадър дори не е повдигнат.

През 1943 г. главнокомандващият на Абвер - адмирал Вилхелм Канарис, лично се застъпва за своя офицер, когато последният е арестуван по обвинение в държавна измяна. Холмстон-Смисловски открито се противопоставя на плана на началника на Руската освободителна армия "Власов" да воюва на Западния фронт - той вярва, че руснаците трябва да се бият само срещу болшевиките.

През цялата война Борис Холмстон-Смисловски организира и провежда разузнавателни и диверсионни операции в съветския тил, извършвайки откриване и ликвидиране на партизански отряди. За тези цели под негово командване се намира дивизията "Руссланд" (до 10 000 души), преименувана в самия край на войната в 1-ва Руска национална армия.

Именно с остатъците от своята "армия" от няколкостотин души през май 1945 г. той стига до територията на Лихтенщайн, където са интернирани. Властите на тази малка държава отказват да ги екстрадират в СССР, а съветските обвинения във военни престъпления са отхвърлени поради липса на доказателства.

По-късно Холмстон-Смисловски продължава разузнавателната си дейност в американското разузнаване. В различни периоди той консултира Генералния щаб на Въоръжените сили на Федерална република Германия и е съветник на аржентинския президент Хуан Перон.

Борис Холмстон-Смисловски умира през 1988 г., на 90-годишна възраст, в самия Лихтенщайн, който толкова обича още по време на войната.

Ким Филби: запознайте се с историята на най-добрия съветски разузнавач във Великобритания!