Как отмяната на крепостничеството води до революцията в Русия

Забраната на крепостничеството в Русия е сложен и многопластов процес, който продължава десетилетия – и дори не е напълно приключил, когато избухва Революцията през 1917 година. Повечето руснаци и до днес не разбират напълно последиците от отмяната на крепостничеството. Ще се опитаме да обясним тежката истина зад лъскавата фасада на свободата на руските селяни.

Крепостничеството е "буре с барут под държавата"

През голям период от руската история (от средата на XVII в. до забраната на крепостничеството през 1861 г.) селяните са обвързни със земята си. Те могат да се купуват и продават, а основните им човешки права не се зачитат. В разгара на Френската революция, обявила личната свобода за основно човешко право, крепостничеството също трябва да бъде забранено.

Император Николай I организира девет тайни комитета, които обсъждат премахването на крепостничеството през цялото му царуване (от 1826 г. до смъртта му през 1855 г.). Той разбира, че селяните трябва да притежават земята си и моли сина си Александър II да не ги лишава от това тяхно право, тъй като това може да доведе до национална катастрофа. Николай твърди, че крепостничеството е "буре с барут под държавата" и премахването му е "най-нужното дело, което оставям на сина си".

Премахването на крепостничеството се смята за необходимо и поради факта, че през 1840-те и 1850-те години, особено след опустошителната Източна война, селските въстания и бунтове зачестяват. Фитилът вече е запален.

Реформата е планирана от земевладелците

След периода на управление на Николай I едва 37% (около 9 млн. души) от руските селяни са крепостници. Но земевладелците са в непрекъсната финансова криза. 2/3 от владенията им са заложени в полза на държавата, а благородниците не се занимават с бизнес, затова земевладелците са твърдо против реформата.

През 1857 г. е изготвен план за реформата, но земевладелците, които са членове на комитета за реформата, се противопоставят остро и през 1859 г. планът е променен в полза на въпросните земевладелци. Селяните получават свобода, но не и земя, а това е възможно най-лошият сценарий, за който предупреждава Николай.

"Манифестът за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит" е подписан на 3 март 1861 година.

Реформата е еднакво лоша и за крепостниците, и за земевладелците

Селяните получават свобода. За да се изхранват, те получават и малки парцели (около 3,5 хектара), които държавата купува от земевладелците. Тези малки парцели обаче са дадени на селяните под наем срещу годишна лихва от 5,6%. Те не могат да напуснат или да продадат тези земи през следващите 49 години!

Земевладелците вземат най-добрите парцели, а за селяните оставят неплодородните или блатисти земи. Свободата за селяните свършва с нововъведеното комунално самоуправление. Във всички други отношения животът им остава непроменен.

Земевладелците също не са в особено изгодна позиция. Държавата им плаща за бившите им крепостници в облигации (ценни книжа), които могат да бъдат осребрени, но стойността им е много по-ниска от номиналната им стойност. Държавата трябва да плати на земевладелците 902 млн. рубли (за около 9 млн. крепостници), но задържа 316 млн. рубли, за да погаси дълговете на земевладелците. За да добиете представа, годишният бюджет на Русия по онова време е 311 млн. рубли.

Достатъчна ли е тази сума? Един земевладелец, който държи 300 крепостници, в онези години се смята за богат. След реформата обаче земевладелец с 300 крепостници получава само 30 000 рубли, които могат да подсигурят охолния живот на едно благородническо семейство за около 5-6 години. Парите трябва да се инвестират или да се вкарат в банка. Но благородниците не знаят как да ги използват. Историкът Семьон Екщут пише: "Благородниците... смятаха тази сума за компенсация за загубите си, а не за начален капитал... Благородниците не инвестираха парите си в развитието на страната, а предпочитаха да ги пилеят в чужбина".

Реформата е икономически неефективна

Съветските учебници по история твърдят, че крепостничеството трябвало да бъде премахнато, защото то възпирало икономическия растеж, тъй като свободните селяни щели да работят по-добре. За жалост това не истина. Александър Малахов твърди, че средностатистическият американски роб работил 2,6 пъти повече от руския крепостник.

Крепостниците са "мотивирани" от своите господари чрез физически наказания и глоби, но държавните крепостници, които са лично свободни и плаща данък на държавата, работят по-зле и по-малко от частните крепостници; държавните крепостници сеят с 42% по-малко семена, а производителността им е с 16% по-ниска. Така че след облекчението на данъците и работните дни, въведено с реформата, селяните започват да работят по-малко, а не повече. Дори и сред тях да има успешни хора, успели да стартират собствен бизнес, те са малцинство.

Реформата предизвиква множество селски бунтове

Точно след Манифеста избухват много селски бунтове. Селяните смятат реформата за "фалшива", тъй като и след нея положението им си остава същото – те продължават да работят за земевладелците. Много селяни се бунтуват, като спират да работят. През март 1861 г. в девет (от общо 65) руски губернии са изпратени военни, за да спрат бунтовете. През април въстания има в 29 губернии, а през май те са вече 38. Общо през 1861 г. избухват 1176 бунта. През 1863 г. броят им е над 2000, като повече от 700 са потушени от армията. Много съвременници определят случващото се като селска война.

Възмутителното е, че селяните всъщност плащат повече, отколкото струва земята им. През 1855 г. общата цена на селските парцели е 544 млн. рубли, но селяните плащат за тях 844 млн. рубли (като се вземе предвид годишната лихва от 5,6%), а цената нараства с времето: през 1906 г. селяните вече са платили 1,57 милиарда рубли за тези земи (тройно повече, отколкото е цената им!). Селяните обедняват и започват да търсят прехрана в градовете, където са далеч от семействата и родната си земя. Те са разгневени и са готови да се бунтуват срещу корумпираната държава, която ги ограбва.

Реформата разорява благородниците и хвърля селяните в още по-голяма бедност

В началото на XX в. почти всички благороднически семейства в Русия вече са разорени. Дори във "Вишневата градина" на Антон Чехов слугата Фирс определя премахването на крепостничеството в Русия като "бедствие" както за селяните, така и за техните господари.

Благородниците губят всичките си пари и не знаят как да работят или да правят бизнес, затова държавата няма никаква полза от тях. А бившите селяни вече са работническа класа – разорена, гневна и живееща далеч от домовете и семействата си (ако имат такива) – плодородна почва за комунистическата пропаганда.

Нищо чудно, че първият указ на съветите е свързан със земята. Ленин обещава, че земята ще бъде върната на селяните – и макар че в крайна сметка това не се случва, именно това обещание помага на комунистите да запалят Революцията – себичното желание на императора и благородниците да се отделят от общото население и да не правят абсолютно нищо.

Прочетете още: Дългият път към свободата на крепостните селяни в царска Русия!