Какво Махатма Ганди научава от Лев Толстой?

История
КСЕНИЯ ЗУБАЧОВА
Два от най-големите умове в човешката история – индиецът Махатма Ганди и руснакът Лев Толстой – така и не се срещат лично. Те си разменят писма в продължение на една година. Но без съмнение общуването им е изключително важно.

"Най-големият апостол на мирната съпротива, роден в нашата епоха" и "велик учител и един от моите водители" – с тези думи Мохандас Карамчанд Ганди (1869-1948) описва Лев Толстой (1828-1910). Двамата са родени в различни държави и в леко различни периоди и са представители на различни поколения. Младият и все още неизвестен Ганди търси мъдрост в торбите на вече прочутия Толстой.

Както по-късно споделя бъдещият лидер на индийското движение за мирна съпротива, творбите на руския писател и философ му влияят силно. "Произведението на Толстой "Царството божие е вътре във вас" ме покори. Той ми остави трайно впечатление. Преди независимото мислене, дълбок морал и истинност на тази книга, всички книги, които бях чел... сякаш избледняха", пише Ганди.

Двамата велики умове на Русия и Индия се "срещат" през 1909 година. Историята започва през декември 1908 г., когато антибританският индийски революционер Тарак Нат Дас пише на Толстой с молба да подкрепи независимостта на Индия от британското колониално владичество. Тогава Толстой вече е сред най-известните публични фигури в Русия и отговаря на тази молба с дълго писмо, озаглавено: "Писмо към индуса", което Дас публикува в индийския вестник "Свободен Индостан". Казано накратко, посланието на Толстой е, че единственият начин индийският народ да се освободи от британците е чрез принципа на любовта.

"Не се съпротивлявайте срещу злото, но и не участвайте в него – в жестоките дела на администрацията на съдилищата, събирането на данъци и най-вече в тези на войниците, и никой на света няма да ви пороби", пише той.

Текстът се предава от ръка на ръка и стига до младия Ганди през 1909 година. Все още в ранните дни на своята кариера на активист, Ганди пише на Толстой с молба да разреши да препечата "Писмо към индуса" в собствения си вестник "Индийско мнение" в Южна Африка. Тази размяна на съобщения прераства в едногодишна кореспонденция, продължила до смъртта на Толстой през 1910 година (можете да намерите пълната кореспонденция на английски език тук).

След десетилетия, прекарани в търсене на отговори на най-големите въпроси в живота, Толстой споделя някои от идеите си в писмата си до Ганди. В последните си дни руският мислител пише на Ганди за царуващите фалшиви принципи, с които е свикнало човечеството. Според него от хилядолетия човешката цивилизация живее и следва пътя на насилието като ръководен принцип за оцеляване. Но този начин на живот е несъвместим с много по-естествения закон на любовта.

"Колкото повече живея, особено сега, когато живо чувствам близостта на смъртта, ми се ще да споделя и друго, което тъй живо чувствам, а то, по мое мнение, има огромна важност. А именно това, което наричаме мирна съпротива,  което в същността си не е различно от учението за любовта и не е изопачено с лъжливи тълкувания. Любовта, тоест стремежът към единение на човешките души и произтичащият от него стремеж за деятелност, представлява най-висшият и единственият закон в живота на човека. В дълбините на душата си го чувства и го знае всеки човек (което най-ясно се вижда сред децата). Знае го, докато не се изгуби в лъжливите светски учения... използването на насилие е несъвместимо с любовта, която е водещият закон на живота".

Философията на Толстой вдъхновява Ганди толкова силно, че той и приятелят му Херман Каленбах кръщават на него фермата си в Южна Африка. Обитателите на "Фермата на Толстой" се прехранват с труда си. Те отдават телата си на тежка физическа работа, а умовете си – на идеалите за истина, любов, ненасилие и целомъдрие. Преживяванията на Ганди във "Фермата на Толстой" по-късно допринасят за неговото движение "Свадеши", базирано на принципите да се използват стоки, произведени в родната страна на човека.

Идеята за тежка физическа работа е резултат от убеждението на Толстой, че целта на живота на един човек е да полага саможертвен труд за другите: самият той следва този принцип – той обработва почвата и сам си прави ботушите. Толстой е и един от най-ревностните защитниците на правата на селяните и дори открива училище за селски деца в имението си.

"Без съмнение граф Толстой има силно влияние върху него (Ганди)", пише по-късно преподобният Доук в своята биография на Ганди. "Старият руски реформатор, в простотата на своя живот, безстрашието на словата си и природата на учението си за войната и работата, намери искрен последовател в лицето на г-н Ганди".

Толстой е свързан и с България: как учението на великия хуманист намира последователи у нас!