Когато в началото на 1943 г. германците масово разгръщат новия тежък танк "Тигър" на Източния фронт, Съветите разбират, че ще си имат големи проблеми. Средният T-34 и тежкият КВ-1С не могат ефективно да се изправят срещу тях, без да се приближат опасно близо. Червената армия отчаяно се нуждае от нов танк, способен да се бори с тези нацистки чудовища на дълги разстояния.
ИС-1 (английските инициали на Йосиф (на руски: Иосиф) Сталин) е набързо разработен и изпратен в битка през август 1943 година. Въоръжен с 85-мм оръдие, той може да се бори с "Тигър" в среден обсег. Все пак това се разглежда като временно решение - необходимо е нещо по-мощно.
Най-бронираният и смъртоносен съюзнически тежък танк от Втората световна война - ИС-2, се присъединява към редиците на Червената армия на 31 октомври 1943 година. Неговото 122-мм оръдие може да изпепели противника на разстояние до 1.5- 2 км.
ИС-2 е единственият танк от антихитлеристката коалиция, способен по някакъв начин да издържи на огъня на германското 88-мм оръдие Flak 18/36/37/41, едно от най-добрите противовъздушни и противотанкови оръжия от Втората световна война. Всеки друг съветски, британски или американски танк осигурява на екипажа си нулева защита срещу тези оръдия.
ИС-2 се превръща в истинско главоболие за германците. За да удари този мощен съветски танк, "Тигър" трябва да го приближи на разстояние не по-малко от 800 м, което значително намалява шансовете му за победа. Поради тази причина командването на Вермахта нережда на своите танкови екипажи да избягват битки с ИС-2.
"Танкът "Йосиф Сталин", който срещнахме през 1944 г., беше поне равен на "Тигър". Той беше значително по-добър по отношение на формата (като Т-34)", пише немският танков ас Ото Кариус в мемоарите си "Тигри в калта".
Самият Йосиф Сталин е много доволен от собствения си "марков" танк. След като разглежда ИС-2, той казва: "С този танк ще приключим войната".
ИС-2 е проектиран не само като ловец на "Тигър". През 1944 г. Червената армия напуска обширните равнини на Съветския съюз и навлиза в множество укрепени европейски градове и селища, където нейните "пробивни" танкове се справят най-добре.
Танковете ИС-2 бързо напредват по тесните улици, разбивайки изправилите се на пътя им вражески укрепления, барикади и бункери. Достигайки централния площад, съветските щурмови групи от картечари, снайперисти и огнехвъргачки заемат отбранителни позиции. Така ИС-2 за първи път открива огън по Райхстага в Берлин.
До края на войната са създадени общо 3 395 танка ИС-2. Военната служба за тези танкове обаче не приключва през 1945 година. Модернизирани, те остават в редиците на съветската (а по-късно и руската) армия до 1995 г. и също се използват от армиите на Чехословакия, Полша, Китай, Виетнам и Северна Корея. Дори в началото на 2000-те тези танкове могат да се видят като статични огневи точки в крайбрежната отбрана на Куба.